Публично известно е, че жената трябва да бъде слаба и красива. Може и да е умна, но не е задължително. А ако все пак е и умна, и красива, това често предизвиква както недоверие и гняв сред мъжката половина от човечеството, така и завист и сарказъм сред женската. Разбира се, че има и изключения. Аз например (и не само) им се радвам. Защото се раждаш, какъвто се раждаш. Фитнес, спорт, диети, козметични продукти (някои безбожно скъпи) могат да направят много, но не всичко. Умните, но не толкова красиви, жени бързо го разбират и не прекаляват. И, скъпи мъже, знайте, че това е първият признак, по който да ги познаете. Да си призная, това със силикона в устните наистина не го разбирам. Може би – да (хайде да не съм чак такава консерва), но все пак с мярка. Защото, дали ако изглеждаш като шаран, това наистина ще ти създаде имидж на много секси мацка?! Доста мъже питах дали им харесва, но те отричат. Е, може и да ме лъжат. Ще кажете: На теб пък какво ти пречи? Не, не ми пречи, просто си сверявам часовника с „тенденциите“ в женската хубост. Може да съм вече попреминала, както казваха едно време бабите за прецъфтелите жени, ама и не искам съвсем да заприличам на плашило.
Ще кажете, че темата изобщо не е важна. Къде-къде по важни теми има. Не съм съгласна и ще ви кажа защо. Напоследък във фейсбук циркулира една програма, с която на профилната снимка ставаш млад, красив и елегантен – направо мечта. Едно щракване и готово! И, разбира се, го показваш на другите, за да го оценят и те по достойнство. Признавам, че не го разбирам това увлечение! Ами, извадете си снимките от младостта и ги покажете. Поне ще сте вие!
Ама не, ние обичаме да се лъжем.
Не само с тези програмки, които са за забава, разбира се, но и с разкрасителните процедури, на които непрекъснато се подлагаме, както и болезнените пластични операции, които много жени стоически изтърпяват. Да не говорим пък за онези ужасни диети, заради които често ми идва да изхвърля кантара през терасата. Мъка, мъка, мъка! Ето, гледам си профилната снимка във Фейсбук – прилична е, иначе нямаше да я сложа. Ама, да ме видите сутрин преди грима, прическата и парфюма. Мога да уплаша и най-якия супергерой! На фона на моя престой в банята и пред огледалото, този на мъжа ми е като 2 секунди пред вечността. Казано било, че жената трябва да е красива! Но не е казано да е умна. Но пък тя може сама да избере, нали?! Да е кукла с „джуки“ в „Ергенът“ или отличен експерт в определена сфера?!
Разбира се, че има и златна среда.
За нея обаче се иска повече. Много повече. Аз се радвам на подобни явления и наблюдавам с огромно внимание какво се случва с тези страхотни момичета, които дръзват. Каква помия си излива върху тях от злобни, завистливи душици, които се крият зад какви ли не картинки или измислени имена! Отдавна го виждам в националния ефир, но напоследък е явление и в нашия град. Щом се появи подобна публична фигура и се започва … Грозно е, унизително е, маниакално е! Много ми се иска да дам кураж на тези жени, защото знам колко им е трудно. Има две народни мъдрости, които трябва да си повтарят при всяка обида, при всеки цинизъм, който се излива в мрежата, да стискат зъби и да продължават напред, защото злобата никога няма да се умори. Едната ми е много любима: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло.“ Литературно-критическият анализ показва следното. Ако искаш да си живуркаш най-спокойничко, никой да не те клюкари и да не бъдеш в центъра на общественото внимание и интрига, кюти си там в кухнята, гледай си мъжа и децата и много-много не вири глава. Това ли искат?! И другата: „Която мома не иска да я щипят, да не се хваща на хорото!“
Ха! Дали има ли подобна мъдрост и за мъжете?
И в тона на същия анализ, питам аз: Кога да я щипят?! Докато е на хорото, след това или по всяко време? Щом най-безсрамно е показала, че могат да я щипят!? Ще кажете: Едно време е било така. Да, ама, не! И сега е така. Знам го дори аз, макар да не се славя нито с хубост, нито с кой знае какъв ум. Защото съм се хванала на хорото (вече над 20 години), сипя в текстовете си „мъдрост“ и сарказъм (според качествата на лирическия герой) и ме щипят, не ами … И да знаете, че с това не се свиква. Нито с обидите, нито с клетвите, още по малко с манипулациите и лъжите. Като каже някой, че си еди-каква си, иди се обяснявай после на 1000 души, че не си. Може от тях те да познават 100. А другите?!
И тръгват „легендите“…
Така че на онези умни и красиви момичета, избрали почтената кариера пред силикона, бих казала: Не се отказвайте! Вие сте онези, които всеки ден, стъпка по стъпка, променяте света. Не е лесно, дори не е сладко – мъчно е, горчиво е, на моменти е побъркващо … Но си струва!
Наскоро празнувахме 8-ми март. Пазарът почерня от народ, който купуваше цветя (предимно жени). И те бяха наистина различни – по-красиви, по-усмихнати, одухотворени, в очакване на нещо хубаво, което да им се случи. Дано им се е случило!
Има обаче една разлика в очакванията, както на този, така и във всеки друг ден.
Една малка част от жените очакват нещо съвсем простичко – внимание.
Други се надяват на възхищение – от красотата или ума им, от тяхната елегантност, нежност, финес или шик!
Много жени очакват признание – за тяхната всеотдайност и за неуморните им усилия като майки, съпруги, приятелки, сестри, дъщери, експерти в различни области, високообразовани, квалифицирани и успяващи. Не просто „браво“, а постоянно и искрено признание.
За съжаление има и жени, които вече не очакват нищо. Тъжни жени. У дома те слушат онази песен „Не първата любов възпявам аз, не първата, не първата любов, а закъснялата“.
Но.
Всички жени по света, повярвайте ми, всички, без изключение, очакват едно много мъничко нещо, което осмисля живота им. То ги крепи, то им дава сила в трудни моменти, то ги вдъхновява и възвисява, то кара очите им да блестят и ги прави красиви всеки ден.
Просто обич!