В тихата и свята нощ

Едно момче седеше на крайчеца на градския пазар и продаваше борина. Беше седнало на смачкана мукавена кутия и стискаше премръзналите си ръчички, като ту ги мушваше под палтенцето, за да ги сгрее, ту подухваше в тях. Слабичък, несресан, неумит, очевидно и недоспал, защото от време на време се унасяше в сладък детски сън, но градската… Read More »

10 минути след изборите

Ще се „видим“ след изборите, написах в последната си публикация в блога и почти два месеца не написах нищо. Защо ли? Убедена съм, че само минимална част от тези, които отиват до урните, не са направили избора си още преди началото на кампанията и очакват да видят и чуят кандидатите, за да решат. Възможно е… Read More »

Градинката

В центъра на един горещ южен град си живееше малка градинка. Площадът срещу нея смени името си няколко пъти, съобразно политическата конюнктура и историческо-естетическите вкусове на местните управници, но градинката така и си остана неназована. Наричаха я с любов Градинката срещу „Тракия”. Макар че името й принадлежеше на най-стария, и за известно време единствен, хотел… Read More »