Всяка сутрин, отивайки на работа, минавам по един и същ път. Срещам едни и същи хора, почти винаги на едно и също място, иначе някой от нас или ще е подранил, или закъснял. Поглеждаме се с известна неловкост – съдбата е определила да се виждаме всеки ден, макар да не знаем нищо един за друг.… Read More »

Ако има нещо, което ужасно ми липсва в отразяването на обществения ни живот, това е мярката. Ще си позволя да отида и по-далеч: поне грам деликатност, мъничко срам, та и щипка старомодна скромност, макар и престорена. Ако, например, трябва да пишеш за управниците, пиши, отразявай постиженията им – няма лошо, имаме нужда и от позитивни… Read More »

Как сте? Добре ли сте? Добре сте, ама не сте! Защото проспахте най-големия джакпот за Пазарджик! И той не е нито в тотото, нито в онези безумни талончета, които като побъркани търкаме край едни лаФки, а в една личност, която безвъзвратно и непростимо изпуснахме. А уж сме толкова бдителни. Дори врабче не може да прелети… Read More »