Когато ангелите дойдат
Вечер, преди да заспя, пуша на малката си тераска последната за деня, сладка/отровна, цигара и мисля. Какво свърших днес? Какво остава за утре? Колко време имам за това и онова? Колко всъщност ми остава?! Защото… „невидими са пътищата Господни”. Насреща ми светят десетки прозорчета, зад които кипи живот. Чуват се музика, смях, кавги, лаят кучета,…
има още »