Наскоро нашият любим кмет обяви, че ще се кандидатира за нов мандат. Реакциите бяха разнопосочни. Някои се зарадваха, други се разгневиха, а трети (най-многобройните) – безразличните, мъдро отсякоха: Не се напъвайте! Ще бъде кмет, докато си поиска! Какво ще бъде съотношението между тези три електорални групи, не е ясно. Познаваме си кмета и знаем, че такъв човек не слиза доброволно от коня. И това е комплимент. Донякъде! Е, някои все пак си спомниха, че беше се зарекъл вече да не се кандидатира, ама това беше отдавна. Няма лошо. Премислил е (алтернативите), пресметнал е (годинките до пенсия), посъветвал се е с Големия бос (който и да е той) и е решил. И това е прагматично, рационално и безрадостно решение. Не мисля, че е голяма радост да си кмет! А и знаем, че в тези работи емоциите излишни. А той – «ЕМАНАЦИЯТА на нашето доверие», го знае най-добре!
Хич не се сбъдна, уважаеми читатели, екзотичната ми прогноза от предишния текст, че току-виж останем без кандидати за кмет и се наложи да си внесем от Германия. Жалко! Щяхме да се позабавляваме. А то, както тръгнаха нещата, може и навалица да има. (Нека!) След като на толкова ранен етап вече имаме двама кандидати, значи битката ще бъде оспорвана, а и вероятно пълна с едни много „сладки” подробности от т.н. личен и обществен живот на кандидатите. Бедните! Нищо, че ще подпишат разни манифести и споразумения за толерантна кампания. Дрън-дрън! Ще кажете: Ти май се забавляваш?! Да, признавам. Ще ви обясня защо, като вляза за малко в ролята на изборен „експерт”, пък вие ми се смейте, колкото си искате.
Смятам, че за да спечелиш едни избори, ти трябват три основни неща: Да имаш много парички, да си си изградил система за печелене на избори
и … медиите да те „обичат”.
Кратки разяснения. Представете си, че аз се кандидатирам за кмет. Познавате ме – типичен представител съм на т.н. средна класа – среден човек, значи. Не съм много проста, не съм бедна, не съм и съвсем необразована и не е като да не съм управлявала поне една детска градина. Освен това имам нелоша политическа култура, житейски опит, прочела съм някоя и друга книга и т.н. Спирам дотук, че ще заприлича на предизборна реклама! Казано най-общо: Не стоя по-зле от много други кандидати, които ще изгреят на политическия хоризонт. Тогава! Защо не?! Ами, ето ги трите фактора, които веднага ме отстраняват от подобна битка. Първо: Нямам пари, а и няма кой да ми ги даде. А ако ми даде, няма да ги взема,
защото после ще трябва да ги връщам с лихвите, та и отгоре –
с услуги, назначения, търгове, обществени поръчки и т.н! Второ: Система за печелене на избори може да изгради само човек, който е бил повечко време на власт. И е понатрупал, разбира се – и опит, и други работи. Що се отнася до любовта на медиите, ще си позволя малко по-обстоен коментар, като първо ще изляза от зоната си на комфорт – наше село, както и от контекста на определени избори – местни, национални или европейски. Наистина има известно недоверие към медиите, но то не се дължи на онези журналисти/репортери, които ще дойдат при вас и ще ви питат едни много „подозрителни” работи.
И които излъчват своите новини и репортажи от студ, пек, виелици, задръствания, пожари и наводнения.
А като видят/открият истината, дори да я напишат, тя може и да не види бял свят. Ами, просто е. Над тях има едни други хора, а над тях – още по-други хора и така все нагоре, докато се стигне до най-високото място. Там е пазарлъкът! А както знаем, който плаща, той поръчва и музиката. И въпросната музика става дотолкова лежерна, оптимистична, та и възторжена, че започва да горчи като пелин. Разбира се, има и непослушковци, които си позволяват нахалството да кажат и някоя критична дума. Ама са малко. И може един ден да изчезнат напълно.
Защото и сам войнът не е войн, а … Дон Кихот, да речем!
Та, така. Като нямаш парички за листовки, плакати, билбордове, скъпоплатено телевизионно време, за срещи с избирателите, за прочут пиар, който да ти каже на коя страна да си срешеш бретона, пък и някой и друг лев за мотивиране на колебаещите се, накъде си тръгнал! После да ти се смеят и кокошките! Макар че то и кокошки не останаха.
Забравих също така да ви кажа, уважаеми читатели, че освен образована, умна и интелигентна, съм висока, слаба и красива.
При това – блондинка!
Тъй-тъй. Само последното е достатъчно, за да се кандидатирам. Стига да можех да го кажа сериозно. И да се закълна в децата си, че е вярно. Пък вие си мислете, каквото си искате. Тези дни, покрай апартаментгейт, се нагледахме на подобно поведение. И си мислех, докато ги гледах как се гърчат в лъжи: Какво ли си вика обикновеният човечец, дето не е виждал столевка през живота си? А дни наред вече слуша за едни 240 000, които били всъщност малко, та щели да доплащат още по 100-200 000. Все тая дали са в лева или евро. За нас е фантастика!
Маскари!
Това ще каже народът: И тези, и онези, и всичките сте маскари! Пък ще си вземе мотичката на рамо, ще иде да прекопае градинката или да нагледа лозето, после ще си пусне по ТВ-то някой човешки сериал (без екшън и политици), а на свечеряване ще побъбри с комшията за едното време. И като се стъмни, здраво ще залости вратата, че идва времето на орките. А тях никой не може да ги спре.
Но за да да завърша оптимистично този текст, ще ви припомня, че въпреки всичко ние, по-обикновените (не високите, русите и красивите), още сме на тая земя и смело вървим по своя път. Животът на всеки от нас е като приказка. Няма значение каква – красива, весела, тъжна. Негова си.
Просто иска да е здрав и щастлив. И да може да спи.
Много ли е?! Също така, признаваме или не, продължаваме да вярваме в Доброто. И се борим за него всеки ден, дори да не осъзнаваме.
Пък наесен, с бодра песен – към урните. Хич не се отказвайте! Винаги ще има и читави кандидати. Докато има и читави хора. Нищо, че другите са повече.
И съвсем накрая, като стара и мъдра Баба Шехерезада, смирено ще се извиня на всички засегнати (или развеселени) от този текст и ще им припомня само едно-едничко изречение от прочутата реч на големия президент, политик и лидер, Барак Обама при встъпването му в длъжност за първия мандат.
„Ще ви слушам…
особено когато не сте съгласни с мен”.