Прецаканите

Публикувано от: | 21.03.2019

Сигурно сте забелязали, уважаеми читатели, че някои жаргони имат смисловите отенъци, които придават особен цвят на важни явления от живота ни. Казвам го като оправдание за заглавието на този текст, тъй като иначе ги държа далеч от речта си. Просто им дойде времето – на прецаканите – на онези хора, които абсолютно незаслужено, неочаквано и несправедливо се оказват в позицията на губещи. Сиреч, за нас става въпрос! И дано не ви натъжавам с този извод.

В последните месеци по нашите географски ширини се завихри голям купон. «Веселбата» все повече се разгорещява и хич не се очертава да приключи. Всеки ден ставаме свидетели на идеи, инициативи и решения, които едва изтрайват и едно денонощие. Но да кажем, че с това посвикнахме. Приемаме го като стил на управление! Защото нали все това ни обясняват уважаемите господа, в по-голямата си част бивши другари – така се гарантирало стабилност! И слушаш, и гледаш, и не вярваш на очите си! Сякаш наистина са си загубили ума! Или така са ги учили в партийната академия.

Да нямат нито срам, нито перде!

Щом като изобщо не помнят какво са казали вчера, да не говорим за онзи ден. И смятат, че електоратът е дотолкова абсолютно, безнадеждно и тотално прост, че няма да схване дълбоката същност на делата им. А черешката на тортата, както вече знаете, се оказва тя – националната сигурност. Бедната! Вече дотолкова я изпразниха от съдържание, че никой не я взима насериозно. Затова, с присъщото си нахалство, ще се опитам да обясня аз какво разбирам под сигурност. Но няма да я наричам национална, а елементарна  житейска сигурност,

която е в устоите на всяка цивилизована държава.

Както си спиш, да речем, най-спокойничко нощем в леглото, а в съседната махала се вихри луд купон, полицията да дойде веднага, най-безапелационно да се намеси и да спре невъобразимата врява. Защото точно тези, които искат да спят, хранят онези, които се забавляват. И ако някой скочи на бедните полицаи с камъни и пръти, за 24 часа да се намери на едно място, където всъщност му е мястото. Нищо, че там пак ще го храним – поне ще спим. Или пък като завали повечко, да не налага да стоиш на стража цяла нощ, защото току-виж някой, никому непринадлежащ, микроязовир прелее и наводни селото/града и дома ти. А на сутринта пристигат едни важни господа, гледат, цъкат с език, тупат те по рамото и ти съчувстват. Но, разбира се, не са виновни те, а едни други калпазани, които рано или късно (на Кукуво лято), ще си получат заслуженото. Пък може и 300 лв. да ти дадат, та да си купиш половин печка. Е, малко са паричките, ама нали и държавата ни е бедна.

Ами, бедна е. Като я окрадоха!

Ако пък имаш нещастието насред населеното място, което обитаваш, да преминава железопътна линия, току-виж през някоя злощастна нощ гръмне цистерна и отнесе къщи, хора, съдби … Изглежда невероятно! Ама се случи. Ще дам пример и с нещо къде-къде по-простичко. Имаш лозе, идва време за гроздобер, но ако не дойде жандармерията да ти го пази, ще береш грозде друг път. И тук, уважаеми читатели, ще цитирам най-любимото си вестникарско заглавие на всички времена:

«Жандармерия пази лозята».

Как да не си плащаш самоотвержено, дори с любов, данъците. Е, ти може и да нямаш лозе, ама нали и малко човешка солидарност е нужна!? Или пък, ако поискаш за няколко часа да избягаш от този луд, луд свят и решиш да покараш велосипед в града или до някое близко село, трябва много, ама много да внимаваш, защото велосипедни алеи няма – те са абсолютен лукс за опосканата ни държава. А злощастната съдба може да ти изпрати на пътя някой, който да те отнесе като едното нищо. Защото е без книжка, или е с книжка, ама купена по онзи начин. И после, като го покажат по телевизията и той каже две думи на кръст, ще разбереш, че и дипломата му за 8-ми клас е купена. Е, ще кажете, поне гражданството му не е, тъй като за там бая парички трябват.

Тъй-тъй, колкото по-нависоко се прибират подкупите, толкова по-скъпо става удоволствието.

Или си представете, че натрупате много милиони, та и милиарди (това по-трудничко ще си го представите), и трупате, трупате, като между другото не забравяте да давате «трохички», където трябва. И съвсем закономерно един ден се събуждате като «човек на годината», «бизнесмен», «икономист», «банкер», «предприемач». Но тъй като това не е приказка, уважаеми читатели, а грозна реалност, идва моментът, в който цялата мощ на държавата се стоварва върху вас. Е, честно ли е!? Ами, сигурно някъде сте пропуснали да дадете. Или е било малко?! А помните ли онази злополучна банка, от която липсаха къмто 4 милиарда? Всъщност дори не помня колко бяха. Забравихме я май! Така е с всички далавери. Забравяме ги. Защото на хоризонта изгряват други. Минало, заминало.

Парите отишли «по предназначение», а ние за пореден път сме в ролята на Прецаканите.

И ако внимателно следите картинката, уважаеми читатели, ще забележите, че огромна част от гореописаните явления се определят като случайности, в повечето случаи злощастни, непредвидими, направо игри на съдбата. Затова виновни няма. Обаче! Има една интересна подробност за изключенията и случайностите. Ако са твърде много и се случват твърде често – превръщат се в правило. Така единственото истинско изключение си остават данъците ни. Там няма кръшкане и няма опрощаване. Да сте чули някому да се е разминало?! Е, и да сте чули, не сте разбрали. Те са казали едно, ама са искали да кажат друго, или поне са мислили да го кажат.

Така че, темата с опрощаванията хич няма да я започвам.

Казаха, че касае националната сигурност, а какво ти разбира простата ми глава от това. Единственото, за което се сещам, е, че ако всички спрем да плащаме данъци, не само ще я застрашим, но и напълно ще я ликвидираме. Ами, тогава няма да има държава, камо ли институции, министри с по 5 заместници, администрации, агенции, комисии и всякакви подобни. Като няма кой да им плаща! И най-важното, никакви мераклии за управници няма да има, защото няма да има какво да се краде.

Преди 7-8 години попаднах на една суперновина. Германски университетски град с 84 хил. жители си търсел кмет. Изборите били насрочени, а нямало нито един кандидат. И то при изключително привлекателни условия – заплата от 10 хиляди евро, служебно жилище и всякакви други екстри. И си рекох: Еха, работа тъкмо за мен! Почти. Ха ми кажете сега, може ли подобно нещо да се случи в Пазарджик, да речем. Да не можем да си намерим кандидат за кмет и да си внесем от Германия. Голям купон ще падне!

Абе, щури идеи от мен, колкото искаш.

И ако ми позволите накрая един съвет, скъпи приятели. Хич не се помайвате, ами плащайте, плащайте, плащайте! Спазвайте наредбите (особено местните), спазвайте и законите, пресичайте само на пешеходна пътека (ама и там се оглеждайте) и много-много не се задълбочавайте в това кой, какво и защо откраднал, ами си гледайте живота. И каквото можете и вие … сещате се! И гласувайте непременно! Ама, първо изчакайте малко да се вдигне мизата и после пускайте за онзи, който дава най-много … обещания, искам да кажа.

И за финал, както винаги, нещо веселко. Докато държавата ни се тресе от алчност, корупция, беззаконие и шуробаджанащина, ние се забавляваме с весели случки покрай първата ни дама. Какво пък толкова! Всяка, уважаваща себе си, дама ще изтрие следите от червило, които е оставила по лицето на чужд мъж (ако е по яката, няма спасение), бил той президент, кмет или колега. Обаче! Това да ти го разказват по телевизията в централните новини, изобщо не е весело, ами е направо трагично.

Тогава!
Защо се смеем?!

 

(Видяно 321 пъти)