Това е последният ми текст от рубриката, скъпи читатели. Осем години са много време – и да искаш, и да не искаш, накрая омръзваш. Започваш най-самоотвержено и досадно да се повтаряш, идеите ти вече не са интересни никому, героите ти също. Като ти видят снимчицата и си викат: Ейййй, тази пак нещо се е сетила!?…
има още »
„Няма чар, който да е равен на добротата на сърцето“, Джейн Остин Има един романтичен филм, който редовно пускат по Коледа. Главната героиня – преуспяла, умна и красива, по Коледа винаги чете една и съща книга. Навън се сипе сняг, забързани минувачи носят елхи и подаръци, някой свири на пиано, чува се весел смях, ухае…
има още »
(Да не се чете от щастливи хора) Вечер, преди да заспя, пуша на малката си тераска последната за деня, сладка/отровна цигара – и мисля. Какво свърших днес? Какво остава за утре? Колко време имам за това и онова? Колко всъщност изобщо ми остава?! Защото … „невидими са пътищата господни”. Любчо Велков и Татяна, с които…
има още »