Злободневните записки на една гневна „кучка”

Публикувано от: | 26.07.2019

Онзи ден, като пресичах на една пешеходна пътека, при това на зелен светофар, с изумление забелязах гневните знаци на непознат шофьор. За мен се отнасяха, разбира се, не за друг. Недоумявах: Защо е толкова ядосан?! Но не само знаците бяха красноречиви, последваха и обръщения: „кучка”, „мърда, „смотла” … Оказа се, че съм се движела бавно. Което няма как да е вярно, защото аз по принцип не го мога. Търча като луда. Бягам пред вятъра. Бягам към нищото. Но тъй като това вече го знаете, да кажем кое е новото.

Новото е … Гневът!

И не става въпрос само за конкретния случай, а за яростта, която е обзела обществото ни, бесовете, които ни оставят без сън, и усещането, че сме прецакани. Там, на пешеходната пътека, това беше просто изблик. Човекът изглеждаше напълно нормален, но гневът му беше нечовешки. Ще си призная, че в първия момент ме присви стомахът от унижение. Нито съм кучка, нито мърда, още по-малко – смотла. Имам десетки недостатъци, но човекът не уцели нито един от тях. Разбираемо е. И се питам, как би трябвало да реагирам в този случай, за да запазя себеуважението и достойнството си! Да отворя вратата на лъскавия му автомобил и да му тегля едно кроше?! Да му отговоря по подобаваш начин с: „тъпанар, мухльо, простак”?! (Знам и по-лоши думи). Или … направо да го застрелям?! Ама, не. Нищо от това не направих.

Защото „гаднярът” не си беше намерил майстора!

И понеже и аз съм ядосана, гневна, направо съм бясна, откъде-накъде този „ненормалник” ще ме унижава така, редно е да обясня. Защо?! Какъв е този гняв и тази нетърпимост между нас?! Какви са тези бесове, които постепенно и необратимо превземат обществото ни и ни превръщат в тролове и зомбита, втренчени в компютрите и телефоните, неспособни за общуване интровертни и намръщени персони?! Какво се случва, накъде вървим!? Знам, че звучи пресилено, но сигурно и вие мислите така, когато подобно поведение ви притисне. Няма значение откъде и защо … Всъщност, има.

Няколко картинки от необикновената ни, почти абсурдна, действителност. Да  започнем с правосъдния ни министър. Не само видеоклипът за „джуркането на делата” във ВКС, който е, меко казано, потресаващ, всичките му изяви са такива. Той е необикновен, смайващ, уникален! Със свещ да го бяха търсили, нямаше да го намерят. Затова и ще си позволя да му дам един съвет: Да си направи шоу.

Със сигурност ще забогатее. По законния начин.

Ами, вижте го само как говори, как изглежда, как върти очите, как се опитва да целуне ръката на Големия бос при назначението си, как, от висотата на положението си, надменно срязва някакви си (не)професионалисти, дето изобщо „не са му на нивото”. И съм седнала аз да се кахъря за достойнството си, че  ме нарекоха мърда. Та такова нещо съществува ли днес? Достойнство! Някаква си остаряла думичка. Архаизъм! Анахронизъм! Все тая.

Изтекоха огромно количество данни от НАП – нашите данни. Чужди медии написаха, че за първи път „е хакната цяла държава”. Ти да видиш! Пълни глупости! Няма такова нещо! Хакнати са само някакви си 3% от масивите с данни – обясниха ни най-професионално. Е, може да са на 5 милиона граждани, ама са само 3%. Така де, само 3%, ама са на 5 милиона … И се започна. Добре, че съм гледала някой и друг американски екшън – от най-качествените – та да схвана какво става.

Отцепване, нахлуване, претърсване, разпитване, пускане …

А после всичко се пренася в медиите. Интервю до интервю, дума срещу дума, проправителствени медии срещу опозиционни (доколкото са останали). И понеже, както се оказва, съм кучка, мърда и смотла, ще вляза за малко в тази си роля и ей това ще им кажа: Абе, некадърници на висока държавна ясла, за какво сте там и защо ви плащаме заплати, осигуровки и премии (другото си го вземате сами)?! Нали за да ни давате сигурност, че живеем в цивилизована държава, а не в разграден двор! И да ме извинява другият ни арогантен министър, от който зависят финансите на държавата, но ако си мисли, че по тези географски ширини живеят само овце, магарета и прасета, много се лъже. И десет процента мозък да е останал някъде, няма да му позволи да си разиграва коня и да ни прави на маймуни. Защото всичко вече изглежда дотолкова абсурдно, че започвам да си мисля дали пък тези хора не са леко увредени. Дали не са им дали да пият някаква отвара – от магическата напитка на Цирцея, да речем, която превърнала другарите на Одисей в … няма значение какво. Защото това с «дай на човека власт, за да го видиш колко струва», вече не е актуално. Правилото при нас е друго:

Тези, които са на власт, май са си били такива и преди.

Завършили са престижни университети с отличен успех, прочели са половината градска/селска библиотека там, където са се родили, направили са професионална кариера, работили са здраво, не са крали (защото могат и по друг начин да постигнат, каквото искат). Тъй-тъй, ще кажете, уважаеми читатели! Ама, била завършила дамата – нов член на СЕМ – с 3.50 Аграрен университет. Та малко ли е?! Точно, колкото им трябва. Дай на такъв човек власт, пари и слава и ще ти е верен до гроб. Макар че … и това не е сигурно. Ако новият господар даде повече!

А за любимото ни Народно събрание (странно защо се нарича така), какво да кажа. Тръгнали да бастисват машинното гласуване. Един ден така, друг ден – иначе. Боже, колко съм проста! Изобщо не схващам защо за едни избори да има, а за други – да няма. Толкова е сложен замисълът на великите умове, че на овцете, маймуните и магаретата им остава само да се дивят и да псуват в кръчмата. Машинно гласуване ще ми иска раята! Пък после ще поиска и електронно! Я, лягай в калта! Долу! Да живеят хартиените бюлетини! Там вече сме си изучили мурафетите. Наредили сме си всичко.

Пак там, във Великия парламент, намалиха (премахнаха, всъщност) държавното субсидиране за партиите. Хайде, бизнеса, вие сте! Досега е било тайно, сега ще стане явно, разправят запознати. А малките опозиционни партии, дето много вдигат врява, ще духат супата. Ще критикуват те и оставки ще искат! Хайде в тъмното!

Но!

Колкото и абсурдна да изглежда ситуацията с управленската и политическа арогантност, надменност и безнаказаност в изстрадалата ни родина, и вече болезнено да прилича на нещо преживяно и незабравено, не бива да губим надежда. Защото каквото и да подкара господин премиерът – танкер, дрон, тротинетка или аероплан, рано или късно истината за управлението му ще лъсне. Истината за грабежа, лъжите, беззаконието и манипулациите. И истината за некадърността! Но ако за последното все може да има някакво, макар и минимално, снизхождение, останалите са непростими. Не знам на кого и на какво да се позова, но вярвам (нека е наивно), че наказанието винаги среща прегрешилите – и Божите, и човешките норми. Многократно прегрешилите!

Не веднъж, не случайно и не поради наивност и глупост!

Наказание на този свят.

На онзи … просто не е наша работа.

Послеслов от недалечното минало: И като си прочетох „записките”, си рекох: Ами ти не прегреши ли сега?! Не наруши ли една основна заповед: Налягай си парцалите! Не критикувай властта! Ами ако ме арестуват!? Ами ако ме бият!? Е, надявам се да не е много, че вече не съм млада и са ми трошливи костите. Но пък и едно пръстче само да ми остане, ще пиша! Докато има кой да ме чете! Докато има хора, които мислят и които се гневят. Поне!

(Видяно 648 пъти)