По изборите: Възход и падение

Публикувано от: | 02.09.2019

Еееех, драги ми читатели. Може още да ви е жега, ама попоглеждайте и календара. Че лятото вече си отива. Утрините взеха да стават по-хладни, скоро ще завали, ще задуха, ще сложим първо по-леките якенца, а после шалчета и шапки. И… ще чакаме Коледата. Ще кажете: Абе, човек, каква Коледа бълнуваш, дотогава има 4 месеца! Нали преди това са изборите?! Лелеее, забравих! Сигурно защото напоследък все към празниците гледам. Поостарях и не ми се работи толкова. (Ама, това между нас да си остане.) А и какво да ги мисля изборите! Не само че не са празник, ами направо са си изпитание. Пак ще застанем едни срещу други и ще се изпокараме.

Нали знаете, драги читатели, че по избори най-много се лъже! Лъже се безогледно. Сякаш е повече от нормално, да не кажем, приемливо, да окепазиш някого, да го сринеш със земята, да го наречеш с грозни, често незаслужени, думи, да го сриташ отзад, да си пробиваш път към победата с лакти, юмруци, и каквото там ти попадне – бухалка, сопа, царевичак. И с пари, разбира се! Сигурно ще кажете, че малко прекалявам и може би нещата не са чак толкова зле. Разбира се, че не са. На пръв поглед. Всеки следващ обаче разкрива нови и твърде неприятни (понякога дори ужасяващи) детайли от картината. И като се замисли човек: Защо?

Защо, за Бога, е тази яростна битка?! Какво толкова ще спечелиш, като станеш кмет?!

Тук много дипломирани и препатили политолози, социолози, философи и най-вече психиатри, могат да направят профил на онази персона, която неистово се стреми към властта. А и едва ли е толкова трудно. То и аз вече го мога. Че малко ли такива образи съм виждала?! То и един стига. Моето разбиране за това явление обаче претърпя сериозна метаморфоза (житейски опит, достатъчно мозъчни клетки, книги колкото една средноголяма градска библиотека, донякъде ген и донякъде малшанс) и мога да го обясня само с една думичка: Пари! Много пари! Онези, другите „причини”: за родината, за отечеството, за любимия град, за благото на народа … Дрън-дрън! Забравете! А защо съм толкова категорична?! Простичко е. Ако има нещо, което със сигурност знам за себе си, това са три неща:

Работохолик съм; Не мога да готвя; Не съм алчна.

И понеже става дума за пари, да се спрем на последното. Елементарно е. Като имам пари, харча, като нямам – нямам. Свивам перките. Ако пък имам много пари, няма да мога да ги похарча, защото нямам въображение за това. А и не искам! Стигат ми. Обаче! Има едни хора, които може да нямат високо образование и квалификации, може да не владеят чужди езици (всъщност най-много един и то с купен сертификат), може да нямат никакъв морал и да са прочели най-много 10 книги в живота си (от задължителната училищна програма), но въображение за това как се харчат пари имат. И още как! Дори си представят как лежат на някой карибски плаж с ледено мартини в ръка, още преди да са ги вкарали в листата.

И след това дълго словоизлияние, конкретно за изборите в Пазарджик.

Няма да се спирам на това как оценявам развитието на нашия град и община през последните 3 мандата. Много пъти съм писала на тази тема и не искам да се повтарям. Имаше възход, имаше и падение! Едни хора виждат само възхода, други – само падението. Те са по-емоционалните. А част от тях – и по-зависимите! Но има и трета категория. Това са тези, които повечко мислят, претеглят, преценяват, сравняват. По-рационални и по-прагматични са. И би било добре, ако вотът зависеше от тях. Обаче се случва точно обратното – те са най-малко на изборите.

До момента са ясни три неща. Първото е, че кандидати ще има, и този път може би ще са достатъчно, за да може всеки да направи своя избор! Но! Предстои кампания. А там неизвестните са повече, отколкото можем да си представим. Второ:

Битката ще бъде яростна, дори жестока.

Да се стягат ПР-ите, защото накрая все те са виновни – и за загубата, и за успеха! Кампанията ще започне с приказки (и споразумения) за почтеност и ще завърши с обиди, гняв и обвинения! Тези дни видях във Фейсбук отвратителен колаж за един от кандидатите. Смятам, че една от базисните характеристики на всяко човешко същество е свързана с умението му да преценява къде е границата, която не бива да преминава. За съжаление, та и за оправдание на тези, които все пак го правят, ще посочим примера на големите днес. Това е моделът на обществото ни, така се успява (каквото и да означава това), така се катерят политически и управленски върхове. Това се отнася, разбира се, в още по-голяма степен и за слугите.

Те са още по-бързи и яростни!

И накрая. Смятам, че на Пазарджик е нужна промяна. Без да давам категорична оценка на едно 12-годишно управление (времето е най-добрият съдник и за добрите, и за лошите дела), ще напомня, че във всяка човешка, и в още по-голяма степен управленска, дейност, в един момент се стига до изчерпване, омръзване, пренасищане – с един образ, поведение, модел, методи, реч … Дори американските президенти имат най-много 10 години, за да се докажат или провалят. Но! Какво мисля аз, няма никакво значение. Гласоподавателят-данъкоплатец ще реши. Като си погледне фишчето със заплатата и види колко от паричките му, изкарани с честен труд, отиват, за да живее в нормален град/държава, и внимателно прецени

дали наистина се намира на такова място, ще направи своя избор.

И съвсем накрая, както винаги, позитивната част. Въпреки всичко, което до този момент съм изписала за нивото на политическия ни живот и особено за предизборните кампании и кандидати, смятам, че винаги има надежда. Както и избор! И това зависи не само от кандидатите и кампаниите им. Дори не от парите, които се хвърлят за купуване на гласове и загубени души, та дори за някои по-смислени работи. Това зависи най-вече от нас. Ние избираме. Не могат да ни купят всичките, защото нямат толкова пари. А и повечето от нас не се купуват. Нищо, че и ние понякога си мечтаем за Карибите и леденото мартини (аз – за Гренландия). Колкото и измислени да са тези мечти. Може би, защото имаме ценности. И приоритети. А политическият (управленски) връх не е сред тях. Вярваме, че смисълът на човешкия живот и щастие не се измерва с властта, парите и славата, а с едни други работи като дом, семейство, любов, приятели.

Удоволствието и щастието за нас не се намират в едно и също измерение.

Лошото е, че когато разберем това, вече е късно.

А може и да не е!

PS. Да си призная, скъпи читатели, като започнаха номинациите, много ме сърбяха ръцете да напиша във Фейсбук, че ще се кандидатирам и аз. Умирах си от любопитство да прочета какво ще напишат за брат ми (нищо, че имам сестра). Така че – отваряйте си очите и ушите, и хубаво огледайте кандидатите: Кой откъде идва и какво е сътворил досега. Защото, казано е: По делата им ще ги познаете! Не по приказките.

 

(Видяно 493 пъти)