Никой не е съвършен

Публикувано от: | 01.10.2019

Ако си мислите, уважаеми читатели, че с това заглавие искам да привлека вниманието ви, признавам си, така е. Тъй като по една закономерна случайност съм кандидат за общински съветник в предстоящите местни избори, искам да ви кажа някои неща за мен. Мисля, че трябва да ги знаете. Пък вие си решете дали да ми гласувате доверие. Или обратното – не само да ме изтриете от ФБ-приятелите, но и от съзнанието си. Отлично знам, че политиката понякога разделя хората, а аз не искам да изгубя нито един истински приятел, колкото и висока да е цената на подобна загуба. Така че, да започваме:

Десет неща, които трябва да знаете за мен, преди да ме одобрите или отхвърлите категорично:

Първо: Ужасно сантиментална съм. Плача на филми, плача на книги, на тъжни и радостни събития, плача, когато печеля и когато губя. За една година сигурно ще напълня едно корито със сълзи. Преди обаче да ми се смеете, нека кажа, че това са искрени сълзи – без значение дали са щастливи, или изстрадани. Така сърцето ми усеща нещата, така душата ми откликва на живота. А защо това има значение за кандидатурата ми?! Ами, само си представете, че бях в настоящия  Общински съвет и като започне любимият ни кмет да говори за просперитета на града, благоденствието на гражданите и мъдрото си управление, аз взема, че се разрева. Вместо да скоча и да му кажа едни работи. Пък, вие преценете какво бих направила!

Второ: Парите нямат особено значение за мен. Сигурно ще кажете: Дали щеше да говориш така, ако ги нямаше. Прави сте. И съм ги нямала, и съм ги имала (повече съм нямала). Но това не ме е променило. Ако ми дадете 1000 лева и ми кажете да ги преброя, ще ги броя цял ден и нито веднъж няма да изкарам една и съща сума. Също така непрекъснато ме лъжат в магазините или на пазара. Но аз не се ядосвам. Може да е случайно, а може и на челото ми да е  написано, че може. Но от това не съм обедняла – нито финансово, нито душевно. А защо това може да се окаже проблем?! Например, тайничко ми дадат 1000 лева (съвсем хипотетично), за да подкрепя някакво важно решение. И какво става – аз цял ден ги броя и … изпускам  гласуването!

Трето. Много мразя да чакам и да се блъскам. Чакането е свързано не толкова с усещането ми за свръхсамоценност, а за загуба. Само като си помисля колко малко време ни е отредено на този свят, още повече се ядосвам на безсмисленото и безконечно чакане! Що се отнася до тълпата, суматохата и  блъсканицата – няма начин: концерти, футболни мачове, митинги – без мен! Разбирам, че това може да се приеме и като елемент на клаустрофобия, ама и не съвсем. Защото ако пуснат билети за Миланската скала с намаление, може и да се бутам, ама за концерт на «Рамщайн» – никога! Тук ще си призная, че когато за първи път чух това име, най-чистосърдечно попитах кой е този психолог (споменаването му беше в контекста на психологическа теория). После все пак реших да ги чуя. И?! Абсолютно мога без тях. Както и без «Металика»! Знам, че тук загубих 100-тина гласа, ама няма как. Обещах ви искреност! Сигурно ще попитате какво общо има това с Общинския ни съвет?! Ами, да речем, че там времето е спряло. Чакаме, чакаме нещо да се случи, ама не. Керванът си върви, кучета – няма. Затова си помислих, че мога да изиграя поне тази  неблагодарна роля. Що се отнася до суматохата, ще си позволя да цитирам гениалния Радичков: «Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.”

Четвърто. Много държа на приятелството. Предпочитам конфигурацията малко приятели, но верни, пред десетки, на които знам само имената, позицията в обществото и какво пият (примерно).  Истинските ми приятели се броят на пръстите на едната ръка, но на някои от тях мога да поверя живота си. Затова и нямам много «приятели» във Фейсбук. Искам поне мъничко да ги познавам. Слагам думата в кавички, защото не е като в живота. По-скоро бих го нарекла «доброволно свързани в социалната мрежа». А ето и връзката с кандидатурата ми и политическия живот. Той никога няма да бъде на първо място в живота ми. Разумен и отговорен човек съм, но другото ми е по-ценно. Държах да го знаете.

Пето. Време е да споделя и един мой огромен недостатък. Много обичам да давам акъл. Направо не се трая. Бедните ми дечица, бедният ми съпруг! Но за това са виновни книгите. Май съм прочела повече, отколкото е трябвало. Дори едно гадже някога ме заряза заради това. Те ми създават усещането, че съм живяла няколко живота и то на различни места по света. Познавам хиляди хора (герои), научила съм безброй неща от тях, опознала съм различни житейски модели, съвети, поуки, човешки радости, тъги и страдания. Няма как краткият човешки живот да ти даде всичко това. Все пак да кажем, че понякога съветите ми не са чак толкова лоши. За останалите – моля да ми простите, а после и да прецените, доколко е важно това за една обществена кауза.

Шесто. Много ми приляга стратегията «ва банк». Не мога да бъда притворна и лицемерна. Макар че изстрадалата ми глава от това най-много си е патила. И дано поне мъничко е помъдряла! Всички знаете, например, че не харесвам нашия кмет. Признавам, че някога, много отдавна, гласувах за него. Но постепенно той се превърна в пример за това как не бива се управлява. Споменавам го само като илюстрация на играта «ва банк». Много ме натъжава, дори разгневява, поведението на хора, които неистово ръкопляскат на силните на деня, подмазват се, слугуват им, дори загубват цялото си себеуважение за някакви трохички от трапезата. Но също така вярвам, че никой не се е родил слуга – всеки сам избира ролята си в живота! Така че: Внимавайте със слугите. Те ще имат важна роля в тази кампания. Както и клакьорите, троловете, платените, заблудените … Не им желая злото, но дано в един момент се освестят! Дано!

Седмо: Тези дни бях потресена, прочитайки за един известен човек в политическия ни живот, с неособено задълбочена мозъчна дейност, който създал мозъчен тръст! Ще кажете: Теб какво те бърка! Така е, ама си рекох, че съм човек, който никога и при никакви обстоятелства не би предприел подобна инициатива. Въпрос на самооценка. Той вероятно мисли, че има много мозък за подобна дейност, а аз – не! Намирам се за съвсем обикновена. Нормална! Дори напоследък спрях да давам акъл на мъжа си откъде да минем за по-напряко, когато отиваме нанякъде, защото след подобни съвети често се оказвам на непознати места. Сиреч, загубвам се. Какъв мозъчен тръст, какви пет лева! Като обобщение на този абзатц: имам реална и трезва преценка както за нещата от живота, така и за себе си. Няма да полетя в облаците  (задължително и това ще стане един ден, предопределено е), няма да навиря нос. Втората ми най-любима поговорка е: «Пази, Боже, сляпо да прогледа!»

Осмо: Не мога да мразя. Учих се, мъчих се, не става. Мога само да възненавидя постъпките на определени хора. Омразата е отрова, която разяжда и убива. Така че, да са живи и здрави всички, които не харесвам, не обичам и не понасям, но поради стечение на обстоятелствата са пресекли пътя ми (или аз техния). И те си имат някой, който ги обича. И те се размекват от нежност и любов! Хора са. Няма значение, дали са арогантни, алчни, манипулативни и лъжливи … Всъщност, има. Ако искат да стават кметове и общински съветници, има. Уви, такива хора никога няма да предизвикат искрено уважение, респект и доверие сред обществото. Затова са им нужди слуги, които им го създават. Макар и фалшиво. Та, просто исках да знаете, че никога няма да тръгна с омраза към някого. Не мога.

Девето: Отнася се за тези, които четат текстовете ми. Тъй като не мога в две странички да ви кажа всичко за себе си, да знаете, че останалото е там. Стоя зад всяка своя дума. Може да съм допускала грешки в позициите и преценките си, но не се отказвам и от тях, защото те най-много са ме учили. Грешките, пропаданията и провалите са най-жестокият и суров учител.

И … Десето: Кандидат съм за общински съветник от листата на Обединение „Демократична България” (Демократи за силна България, Да България и Зелено движение). Харесвам тези хора и споделям ценностите им. Общинският съвет е политически орган, така че трябва да направиш и този избор – коя политическа платформа да избереш, кои идеи са близки на сърцето и ума ти!

На финала. Признавам, че не ви казах всичко, добронамерени читатели и приятели мои. Не мога! Останаха едни дребни нещица, които не бих споделила не само с вас, но и с никого. Нарича се личен живот. Сигурна съм, че и при вас е така. Нека не преминаваме тази граница. (Понеже вече се случи в национален мащаб и беше отвратително.) Нека си останем нормални, добри и почтени хора, които уважават правото на избор, правото на личен живот и правото ни да не сме съвършени.

И ако все пак ви се стори, че подхождам твърде лековато и на шега към една изключително сериозна и отговорна дейност, моля прочетете този текст още веднъж.

 Напълно сериозна съм.

(Видяно 452 пъти)