Да плачеш и да не знаеш защо!

Публикувано от: | 25.02.2019

Познавам хора, които казват, че за тях най-омразното нещо на света е да ги лъжат. Мога само да им съчувствам. Защото това може да означава, че са абсолютно непригодни за този свят. То и аз се гневя на лъжите, ама все мога да простя или да пропусна някоя край ушите си като… екзотика. Обаче, съвсем различна е така наречената битова/служебна/колегиална/приятелска (и други подобни оксиморони) лъжа, в сравнение с отвратителните, глупави, смазмащо безотговорни, необмислени, дори идиотски управленски лъжи. Понякога дотолкова се шашкам от глупотевините, които се леят от екрана, че започвам да се питам дали пък повредата не е в моя телевизор.

Тук е мястото да уточня, уважаеми читатели, че с този текст не си поставям за цел да направя класация на най-безмозъчните лъжи на годината, а лееекинко да сръчкам неуважаемите ни управници, та и опозиция. Много да внимават какво говорят и в какво се кълнат. И най-важното – защо.

През целия си живот търсим отговори на много, важни за нас, въпроси. Изчетох стотици книги, не само защото те са най-голямата ми страст, а и защото вярвам, че мъдростта на света е събрана именно там. Докато един ден си дадох сметка, че за огромна част от подобни тежки (и уж простички въпроси) отговорите отдавна са дадени и то на много по-лесно място. В българските пословици и поговорки. Ако щете вярвайте! Убедена съм, че през вековете, от тези, нека ги наречем, житейски указания, са оцелели само най-верните, доказаните. Като 2+2=4.

И така, закономерно стигаме до първата:  „Казана дума – хвърлен камък!”

Дали някой от всекидневнолъжещите от малкия екран си дава сметка, когато хвърля лъжи в общественото пространство – реално и виртуално, какво си причинява всъщност. Отделен въпрос е какво причинява на нас. Всеки ден се разлиства като кромид лук – отдолу е с по-свежи люспи и корички, но с все по-малко сърцевина. Докато накрая остане само лютивкото в очите.

И ние плачем. От мъка или смях!

Няколко шашкащи примера. Направили опит чужди агенти да отровят български бизнесмен. И се изтъпанчва цялото ръководство на службите – сила до сила, юнак до юнака – да ни разкаже как нещата изобщо не са такива, каквито ги представят гадните медии. Например, в салатата, дето човечецът ял предишната вечер в суперлуксозен ресторант, имало (импровизирам) повечко тор, фосфати, пестициди, нитрати, бела дона, натриев цианид и други подобни подсладители за зеленчук.  И не че непременно се е отровил от тях, ама може и така да е станало! Гледаш, слушаш и си викаш:

Ега си и службите, ега си и държавата!

То какво друго да си речеш! Така е, драги сънародници, стига вече с тези салати с екстравагантни имена, яжте хлебец и сланинка, добавяйте малко чесън, а вечер си намерете някой любовен турски сериал за успокояване на нервите. И ще доживеете поне до 75.

Друг пример. Отишъл нашият премиер да оправя световните неразбории по Европата, а неговите (иначе уж) съмишленици, съпартийци и другари му спретнали … Ами, не знам как да го нарека: сюрпризче, глупотевинка, волно умосъчетание на хора с малко ум, нерегламентиран заговор с опозицията, несинхронизирана суперстратегическа акция и т.н. И едва когато гръмват медии и мрежи, справедливият строг бащица, Соломон същи, разбира какво е станало, каца на родна земя и слага ред в нещата. Като преди това лекичко ги нахоква. Те не че са сгрешили, пак прави са били, ама не съвсем. Наистина не мисля, че някой е повярвал на тази постановка, достойна за перото на «велик» драматург. Но със сигурност падна голям смях. Е, нека пък да има и малко веселба в милата ни татковина. Че то хората вече се объркаха. И вместо да редят трапези и вият хора на 3 март, взеха да го правят на 19-ти февруари. Сиреч, вече не разпознаваме комедията от трагедията.

Защото живеем в трагикомедия. А там като плачеш, не знаеш защо.

Да ви призная, уважаеми съграждани, понеже аз малко жалостива си падам, дори и да не ми личи, много се натъжих като ги гледах как се гърчат и обясняват по телевидението. И така съвсем логично идва ред на поредната народна мъдрост, която илюстрира ситуцията: «Волът рие, на гърба му пада». Че страдаме и ние от тези салтоморталета, е безспорно. Защото напълно загубихме вяра в институциите си. От толкова лъжи вече и истината да ни кажат, ще я игнорираме. И така лека-полека влизаме в контекста на световната конспирация.

А там нещата не се такива, каквото изглеждат,

но не са и такива, каквито не изглеждат.

(За тази мисъл заслужавам наградата „Гуцифър”)

Вярно, че настоящите ни и минали политици и управленци не са учили в Харвард, Кеймбридж или Оксфорд. Къде ти! Така че с престижно образование не могат да се похвалят. Ама да се похвалят поне с малко ум. От години са във властта, колко свят обиколиха – толкова ли нищо не научиха?! И ето я поредната народна мъдрост, веднага напира да ми отговори:

„Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне”.

Ами с онези венецуелски парички, и там пък какъв смях падна. Че са изпрани, изпрани са, ама не било със „Савекс”, а с „Ариел”. Тъй-тъй! Какво ли разбира простата ми глава от банкиране. Достатъчно ми е да знам, че ако преведа нанякъде 10 000 лв, ще трябва да докажа произхода на парите си. Обаче, за 10, 20 или 60 милиона това правило май не важи. Те по презумция са си чисти. Защото са много! Ето го народното указание, специално измислено за прането на пари:

„Законът е за коня, не е за лъва”.

Да ви кажа честно, много се ядосвам и с този Мадуро, писна ми вече от него – лъжец и половина. Не ни ли стигат нашите! И как можем, моля ви се, да помогнем на братския венецуелски народ? Да нападнем и да го освободим ли?! С изтребители или с подводници? Обаче, оказа се, пак сме в играта. Как да не изпиташ поне зрънце национална гордост?! И като заваляха лъжи – направо градушка с размер на яйце от свободни венецуелски кокошки. Ама … и това ще забравим скоро. Като другото.

Но ако малко се позамислите, уважаеми читатели, които сте стигнали дотук,

каквото и да си говорим, винаги си говорим за пари:

нашите пари, вашите пари, техните пари. Които пак са наши. Затова се лъже. А «който обича да лъже, той обича и да краде”.

И накрая да си призная, че като човек със здрав разум, хич не си въобразявам, че с този  текст ще предизвикам революция. Или че ТЕ ще се засрамят и ще спрат да лъжат. Ама поне ние да направим нещо? Например, да се ядосаме. И да им кажем на висок глас, че знаем колко ни лъжат, крадат и манипулират. Да не ни подценяват чак дотолкова – все едно сме някакви олигофрени, едва завършили трети клас.

Но ако все пак се окаже, че си заслужаваме и съдбата, и управниците, остава да повярваме в една друга народна мъдрост:

„Бог търпи, ама не спи”.

Но …не знам. Не знам дали е вярна. Ще ни трябва повече от един човешки живот, за да разберем. Делата на Бог са сложни.

Но за нас знам.

И търпим. И спим.

(Видяно 343 пъти)