Вероятно вече съм ви казвала, скъпи читатели, че почти не гледам телевизия – най-много вечерните новини и някой филм за приспиване. За новините какво да кажа – през цялото време си говорим с телевизора. А от филма хващам само началото и финалните надписи. Така че никога не разбирам нито кой е убиецът, нито дали любовната история е завършила с happy end. Екшъни пък хич не понасям, стига ми политическият БГ-трилър (надминахме Холивуд, ей!) Но, както изглежда, скоро май и с новините ще се разделим. Писна ми всяка вечер да гледам онези двамата „силни на деня“, които важно ни обясняват какво аджеба се е случило. Сякаш сме малоумни. А целта на това упражнение е да се разбере, че България „се крепи“ на тях – на двата кита. Ха развалили дослука, ха сме се гътнали!?
А сега по реда на нещата.
Някога, в зората на Демокрацията, много се карахме. СДС срещу БСП – битката беше страшна. Веднъж така се изпокарахме с един приятел, че жена му, след като не успя да ни спре, се разплака. Оттогава вървя по този свят с важна поука в джоба: Не спори с хора, които са на светлинни години от твоят мироглед, философия, ценности и възпитание! Не се опитвай да промениш това, което не можеш! А как ще прозреш, че това са именно те?! Ами, разбира се още в първите минути. Но това в никакъв случай не означава, че твоето мнение (позиция) е по-важно от тяхното, по-ценно или по-мъдро – просто е различно. Също така е очевидно, че с тях научаваме какво се случва от напълно различни източници. Ако някога имаше само един – „каквото каже Партията“, сега стана сложно.
Защо това има значение!
Защото сме подложени на постоянна, агресивна и безапелационна манипулация. Един пример. Изчезнали едни около 800 бюлетини. С тях дни наред се занимаваха няколко институции. И 90% от техните „експерти“ така лъжеха в ефир, че чак срам да те хване. Пък ти се ядосвай и говори на телевизора. Ще кажете вероятно: Нима има лесен начин да разберем каква точно е истината?! Мисля, че има. За мен, както знаете, най-сложните, уж, неща са най-простички. Защото мисля, че те са точно такива, каквито изглеждат! Не търся под вола теле, не се заплесвам по „световната конспирация“ (четох книга за това и много се забавлявах) и не обръщам внимание на доказаните лъжци. Както и на онези, които, подобно на новия си кумир отвъд океана, без всякакъв срам биха попитали: Ама, това наистина ли съм го казал? Днес така, утре иначе – според конюнктурата. Някои станаха разногледи от лъжи.
Сигурно като станат сутрин, не помнят как се казват.
Та, за бюлетините. Нали се сещате защо някои партии и лица толкова държат на хартиеното гласуване. Хич не ги слушайте, че е заради тези наши сънародници, които не можели да се оправят с онези толкова сложни машини – бетер космически кораб! Друго си е с хартийката – днес я има, утре я няма (факт: няма я). А електрониката оставя следа. Също така вероятно вече сте се убедили, уважаеми читатели, че манипулациите и подправянето на резултатите от изборите в нашата страна достигна космически размери. И като започнат да ми се плюнчат политиците и да обясняват защо хората не гласували. Половината истина е, че тези хора не вярват гласът им да бъде отчетен. А другата половина, че се умориха да се борят. А под борба разбират да диплят политиката със съседите, да плюят телевизора и да се карат с някой, който не е на тяхното мнение.
Това е борбата ни днес. Моята също.
И като си помисля … колко са те и колко сме ние? Шепа корумпирани политици срещу цял един народ, който все още не може (или не иска) да осъзнае силата си. Ясно е, че революция няма да направим, поне не в провинцията. Може в махалата, във фейсбук, в роднинския или приятелски кръг, но не и вън от стените на крепостта.
Преди 30-тина години имах възможност да напусна със семейството си България. Отказах! Абсолютно категорична бях. Но напоследък взех да съжалявам. Държавата ни е завладяна и на всяко усилие отстрана на шепа смели хора това да бъде променено, се отговаря с постановки, клевети и компромати. Но пък е страхотно, че ги има!. Най-великото проявление на човешкия дух е смелостта. Да имаш куража да мислиш различно, да вярваш, че можеш да промениш света и дори да се опиташ да го направиш – това дава смелост и на другите. Респект към тези хора!
И от националния ефир, та в регионалния.
Виждаме как нашият кмет – млад, образован, предприемчив, и куражлия при това, е подложен на постоянни нападки. Най-зле, естествено, се посрещат успехите му. Те трябва да се окалят, да се отрекат, да се омаловажат и иронизират (за последното е нужен повечко интелект!). И зад тази, според мен, организирана, кампания се провижда едно лице с огромно его, което все още не можа да преглътне загубата. Концепцията е ясна: Война на всички фронтове! Ами, добре, да видим тогава кой ще спечели и кой ще смее последен! Макар че, който и да победи, на нас изобщо няма да ни е до смях.
Накрая, да припомня една, иначе много дразнеща, фраза, която май ще се окаже вярна: За каквото и да си говорим, става дума за пари.
Та, за парите.
Само си представете, че всички онези лица, които от сутрин до вечер ни облъчват с послания за това колко са загрижени за нас, получаваха заплати, колкото нашите. Да, ама не можете да си го представите. И аз. Да не говорим за другите им „възможности“. Ясно е, че става въпрос за пари, за много пари. А у нас, в огромна част от случаите, те идват с властта.
И не, изобщо не вярвам, че лошите винаги си го получават и че ще има възмездие за тях. Просто ни е по-лесно да вярваме в това. Ако може, някой друг да ни свърши работата – провидението например. Каквото посяхме, това ще пожънем. Ние си ги избрахме. Да са ни честити!
А онези 70%, които не гласуват, нека следващия път пак да отидат за гъби. И после – вечерните новини и някой филм. На тях: Лека нощ.
На останалите: Не се предавайте!