Няма да крия, че отношението ми към изкуствения интелект (ИИ) е изцяло негативно. Отлично разбирам колко е важен той за науката, колко би могъл да помогне за технологичния напредък на човечеството и най-вече за подобряване живота и здравето на хората. Въпреки това гледам на него като на най-голямото зло, което човечеството само си сътвори в стремежа си за по-бързо и по-лесно постигане на всякакви цели. Повечето, свързани с пари.
Преди много години гледах филм, който разказваше за пандемия, почти идентична на споходилата ни преди няколко години. Първоначално бях потресена от това прозрение, но по-късно установих, че не е само този филм, написани са и немалко книги, които в момента на четенето ни се струват фантасмагорични, а после разбираме, че са „видели“ бъдещето. И вече съм убедена, че не толкова науката, колкото литературата и изкуствата успяват да надникнат напред във времето и да предскажат явления и събития, за които не сме и сънували. Пак става въпрос за интелект, естествен разбира се, но също така за въображение, интуиция и философско прозрение, които често подценяваме.
А сега е редно да се аргументирам.
Само няколко примера. Преди подготвях плакати по един или друг проект – измислях идеята, съдържанието, посланието, оформях го визуално, после го изпращах на специалист по предпечат и накрая продуктът се отпечатваше. Всичко това обаче вече не е актуално. Сега ИИ генерира всичко сам, просто му подаваш информацията. (Дотук колко хора станахме излишни?) Продължавам. Наскоро виден журналист в Европа „изгърмя“, защото се бе доверил на информацията, услужливо поднесена му от това невидимо зло. Ще кажете, проблемът си е негов. Да е гледал! И точно тук ще обърна внимание на едно, необозримо засега, явление – съмнението, което придружава всяко творческо писание, авторски текст или изложение по определена тема, които изискват определено ниво на … интелект. Ами, няма защо да се мъчим, тази невидима джаджа прави всичко това толкова лесно и бързо! И не знам дали някой някога изобщо ще (поиска да) измисли начин за разграничаването им.
Човешкият интелект май ще стане излишен?!
Няма защо да залягаш над учебниците, да четеш книги, да се самообразоваш, да се мъчиш да придобиеш знания, с които, в определен обем и качество, ставаш носител на един човешки феномен – ерудицията. Всичко това просто ще отпадне. А с него и много професии. Знам отговора: Ще се родят нови. А дотогава? Цяло поколение ще излезе от офисите, редакциите, училищата, научните заведения… Революция, та пука. Да ни е честита! И не е само това. Примерите, дори само на този етап, са десетки, дори стотици.
Сигурно сте забелязали, уважаеми читатели, че почти във всеки мой текст споменавам книга или писател. Вероятно защото изпитвам потребност да се позовавам на творци и произведения, които са оставили следа в съзнанието ми. Този път ще напомня за още един невероятен ум – Артър Кларк. Признавам, че не съм фен на научната фантастика (поне така се наричаше някога), но има двама автори – Рей Бредбъри и Артър Кларк, които за мен са много повече от интелект – такъв, какъвто ИИ никога няма да достигне. Защото притежават нещо, което е недостижимо дори за най-прецизния и високотехнологичен ум, събран в невидими жици и кутии –
талант, прозорливост и човешка мъдрост.
Едно от най-значимите предсказания на Артър Кларк, направено през далечната 1962 г., е за бъдеще, в което машините ще станат по-умни от хората, а изкуственият интелект ще доминира в света. И заради скептиците ще дам един пример: Той прозря създаването на интернет и smart телефоните. Ако не ми вярвате, питайте „Големия ум“.
През 2018 г. на среща на върха в Дубай се провело заседание за ИИ при затворени врати. Едно от заключенията било, че никакви регулации и международни спогодби не са в състояние да спрат появата на самоосъзнат ИИ и това е невъзвратим процес. Откъде знам ли?! Малко хора са споделили това в публичното пространство, (вкл. в книги), а още по-малко са му обърнали внимание. Защото акцентът в официалната информация бил за ползите и голямото бъдеще, което ни очаква, първоначално рамо до рамо с ИИ. А после? После … каквото-такова. Щом е невъзвратим процес, какво да го мислим. Нито ще спечелим, нито ще загубим от тая работа, сиреч, дреме ни на жилетката.
Аз обаче не мисля така. И не се възприемам като бурмичка, благодарение на която се държи друга, още по-незначителна бурмичка, от която нищо не зависи.
Просто (поне в моя свят) това няма да стане.
Ще продължа да мисля и ще продължа да търся дотогава, докато намеря правилния отговор, докато открия истината – приятна или неудобна, да подлагам на съмнение готовите постулати, да подхождам критично към генерирани с алгоритъм отговори, призиви и послания. Ще продължа да ходя в Библиотеката и да чета книги, докато имам очи и ум за това, да потъвам назад във времето и да летя към бъдещето на крилете на човешкото въображение, да общувам с хора, чиито мисли, емоции и истории са истински – неподправени, преживени, изстрадани или дори измислени, но продукт на човешкото въображение и дори чувство за хумор, не генерирани.
Това е. Протестирам! Колкото и комично да звучи този протест. Не съм съгласна и няма да се примиря с това ИИ да определя начина ми на живот и целите ми. Защото това неминуемо ще се случи.
Сега сме само в началото.
Тези дни една популярна личност от артистичните среди сподели във фейсбук възхищението си от ИИ, който му отговорил във връзка с негова поръчка от сайт за продажби. Беше толкова благодарен за уважителното и професионално отношение, толкова въодушевен, че мозъкът ми направо завря. Особено пък на сравнението с нелюбезните продавачи по моловете в столицата. Какво сравняваш, драги? Дотолкова ли не ти достига естествен интелект, за да осъзнаеш, че база за сравнение няма. Сравняващ човек с машина, която дори няма образ – толкова е многолика, че може да изглежда и като Ангел, и като Дявол. Не мислиш ли, не усещащ ли, че това технологично създание, наречено ИИ, е огромна заплаха за човечеството!? И тук ще спра, защото, предполагам, ще породя гняв сред възторжените фенове на това чудо, създадено от човешкия интелект, което открадна, събра, обработи и има наглостта да интерпретира, както намери за добре всичко, създадено от нас.
А как се държим едни с други – любезно или грубо, как си говорим и как общуваме, си е наш човешки проблем. ИИ няма да ни помогне. Най-много да ни накара да се откажем от общите ни, осъзнати и упорити усилия да се променим. Към по-добро.
Гледам новините по телевизията и сърцето ми се свива. Войни, конфликти, огромно социално неравенство, корумпирани и безпардонни политици, перфидност и омерзение между хората. Май се провалихме. Но дано греша.
Защото винаги има надежда.
В своята забележителна книга „Кратка история на времето“ гениалният Стивън Хокинг казва, че един ден ще се родят хора, които с интелекта си не само ще разгадаят тайните на Вселената, но и ще прозрат в бъдещето. Вярвам му. Също така вярвам, че имаме и една друга надежда, чието пламъче все още мъждука в сърцата ни. Нарича се доброта – съпричастие, състрадание, милост.
„Той“ вече ни открадна интелекта, това не можем да променим. Но другото все още ни остава. И точно то може да ни спаси. Просто не трябва да спираме да мислим.
И да обичаме.