„ … и вярвахме всички до един, че ни чакат само празници!” Това се случи преди много, много години. Моля уважаемите читатели да ме извинят, но този път няма да кажа колко. Да речем – по-малко от 100, но повече от 30. Пак беше май и градът се огласяше от врявата на възторжени абитуриенти. В…
има още »
Беше през януари. Една от онези зими, в които градът е затрупан със сняг, но не спира да вали. Макар и студено, бе приказно красиво. По онова време гражданите не протестираха чак толкова, макар че преспите бяха покрили и улиците, и тротоарите, и дворовете, и градините, а снегът мокреше обувките и бавеше колите. Сигурно защото…
има още »
И пак е май. До късна вечер абитуриентите огласят града – броят, пеят, танцуват … Защото са млади и бъдещето им е пълно с възможности. За разлика от нас – средно младите, средно зрелите и средно възрастните (изобщо средните хора), перманентни скептици и песимисти, които вечно търчим по задачи и забравяме да живеем. Обръщаме се…
има още »