Не четете този текст!

Няма как да не си призная, уважаеми читатели, че пак закъснях с текста си за месеца. И причината е банална: пак се бях отказала да пиша. Пак! Защото освен непостоянна (очевидно), съм и отчаяна! Какво пък толкова, рекох си, няма да се свърши светът без моето сайтче. Както казва онзи незабравим герой от любимите ми „Чичовци” на Вазов: „Кешки аз да изгорях, та не списанието ми… За народа загуба велика.” А то, списанието му, като моя блог – и да го има, и да го няма – все тая. Да, обаче! Нали знаете, че на нас, жените, като ни кипне чайникът и като засъска  парата, удря, де когото свари. Така и аз, като ми кипна …! Така че, по-добре се снишете. И ако все пак решите да прочетете този текст, направете го тайно.

Дълго време се чудих и дивих на невероятните случки и събития от последните месеци в китната ни родина и то дотолкова, че на моменти дъх не можех да си поема – от гняв, от смях … Пък си рекох: Абе, я да взема аз да осветля малко (контекста на) ситуацията за уважаемите читатели, че току виж се объркат – дотолкова абсурдна взе да става тя. А и нали знаете, че съм специалист по световната конспирация. Сума ти книги съм изчела по тази тема, а и съм член поне на 3 (до 5) тайни ложи и дружества. Освен това всяка година ме награждават с „Луцифър” (местния «Пулицър»), защото непрекъснато благодаря на подходящия човек за добрите му дела, отговорни решения и мъдро управление. Имам също и един тиквен медал за заслуги. Отпреди много време е, ама си го пазя като реликва. Сложила съм го на видно място, та непрекъснато да ми напомня, че рано или късно всеки си получава заслуженото. Още по-добре, ако е рано.

(Тук трябва да се смеете, а не да се натъжавате.)

Нека започна с това, че наскоро прочетох една (много препоръчана) книга с интригуващото заглавие: „Не пипай тази книга!”. Взех я от библиотеката. И понеже видях, че много е пипана (четена), рекох си: Виж ти какъв рекламен трик. Та затова и аз кръстих текста си така. Нали знаете, че като кажеш на човека да не прави нещо, той пък се втурва точно това да прави. От любопитство, да речем, от ексцентричност или от щуротия. Та, в тази книга писателят Ян ван Хелсинг разказва едни неща – прелюбопитни – за нашия произход, настояще и бъдеще. С някои съм съгласна, други ме потресоха със смелостта си,  а трети – буквално ме вбесиха. А защо ви занимавам с тези глупости?! Ами, простичко е. Очевидно, това е формулата за успеха на пишещите братя и сестри: да накараш хората да те четат, пък ако ще да те ругаят и мразят.

И нека продължим с първия компонент от формулата за успешния текст, така наречената позитивна част:

С какво съм съгласна!

Съгласна съм, че нашият управленски елит удари дъното. От това дъно по-дъно няма. Все сме си мислели, че имаме някаква представа за нивото на корупция в милата ни родина, ама се оказа, че нямаме. Министри падат от власт като круши. Че са бъркали здраво в кацата с мед, е ясно. Остана обаче неясно (направо загадка), къде са били досега т.н. контролни органи! Те за управляващите ли работят, или за нас – данъкоплатците! Трябва да ги прикриват или трябва да ги разобличават/хващат! Питам аз и отговор не искам!

Другото, с което съм абсолютно съгласна, е, че спектакълът е кла-си-ка. Нарича се „Много шум за нищо”. Едни смели медии/журналисти си сложиха главата в торбата и изнесоха факти и документи, които са потресаващи. Бедничките! Как ще преживеят ответната „управленска любов”, идея си нямам! Но пък обясненията, които последваха, бяха повече от абсурдни. Тези хора (наглите), не само не се чувстват виновни, но и се опитват да се изкарат жертви. Сиреч, те са крали като за световно, ама не това е важното, а причината да се изкарат далаверите им на бял свят. Защо пък трябваше да се случи? Как можахме да им нарушим спокойствието? Как се осмеляваме да ги питаме откъде имат толкова парички?  И защо, дявол да го вземе, са си мислели, че ще им се размине?!

Ами, да кажем, защото наистина ще им се размине.

Кой подал оставка – подал, паричките и апартаментите ще му останат за утешение. А останалите, дето минаха между капките – ами …късметлии! Не само че буря няма да ги отнесе, ами и зефир няма да ги погали. И последното, с което съм съгласна. То е отговор на въпроса къде сме ние в цялата ситуация: Къде сме, какви сме, защо сме? Безразлични сме – не гневни. Уморени от скандали и беззаконие – не яростни. И най-важното – невинни. Макар че сами си ги избираме. А онези, които дори не благоволяват да идат до урните, доволно потриват ръце и се смятат за победители. Блаженство в контекста на:  „Абе, аз казах ли ви, че всички са маскари!”. Не 22, параграфът е най-малко 222 –  българският му вариант. Няма нито исторически, нито литературен аналог.

Вторият компонент, ако си спомняте, приятели мои, беше смелостта. Няма как да не им признаем, че са смели.

Хвърлят се в далаверата без страх.

Но … Това прави ли ги герои? Учили са ни, че героите са хора, които се жертват в името на другите, в името на тяхното право и свобода. „Героите” на нашето време обаче показват нечувана и невиждана смелост в полза само на собствения си джоб. Хвала! Ще кажете, че тук иронията е неуместна. Така е! Обаче, можем ли да отречем, че вече се превръщат в пример – за нас, за децата ни, за бъдещите поколения. Като героите! Като рицарите! Наистина с времето ценностите се променят, но това се случва не въпреки, а благодарение на нас. Няма невинни! Всички сме в играта.

И накрая, защо съм вбесена и гневна, защо не се примирявам и не делийтвам този, толкова непретенциозен, мой блог, който накрая ще ми изяде главата. Предполагам, си спомняте, че обичам сложните въпроси с простички отговори. И този е такъв:

Защото съм жива! Не вегетирам, а дишам!

Но стига толкова. Като се приберете тази вечер и пуснете телевизора, не/очаквайте нови оставки. Каквото и да се случи, няма защо да се гневите и тревожите. София е далече, а в наше село всичко е спокойно. Това е важното. Тук няма далавери, няма корупция, няма лява ръка-десен джоб, няма неправомерно забогатели, няма дори съмнения за подобни явления, да не говорим за сенки и светлосенки. Всичко е чисто и бяло като ланшен сняг (то пък и сняг нямаше). Така че …

Спете спокойно, деца!

Спете спокойно, уважаеми съграждани!

Новите герои са тук!

И ни водят!