Някой в нета цитира някой друг, който също цитирал друг, че властта се търкаляла по улицата и нямало кой да я вдигне. Ами, така се получава, май! Ситуацията е повече от необикновена. И ако сме 7 милиона в БГ, от които половината на възраст и с грамотност поне малко над „четене на текст с разбиране“, а мненията и съветите какво да се направи, надминават тази цифра, значи е време и аз да се изкажа по въпроса (както знаете – непрофесионално, провинциално и скучно). Макар че нещата са толкова динамични, че докато я напиша и редактирам, току виж остаряла.
Ще започна с кратко съдържание на статията, за да не се лъжете да четете, ако написаното не ви интересува.
- Какво аз бих искала да се случи? 2. Какво наистина се случва? 3. Какво (може би) ще се случи?
Еха, едно редче само, а коментарите биха могли да надминат по брой страниците на „Бесове“ на Ф. Достоевски.
(Защо точно Достоевски? Не само защото ми е между любимите в руската литература, след Чехов, разбира се, а и защото вече сме обсебени.)
Само че разполагам с 2 странички, така че да се захващаме.
Първо (рационално). Не искам пак да ходим на избори. Не заради парите, които сме щели да похарчим. На фона на откраднатите, това е капка в морето. Не и заради страховете ми „какво ще се случи?“ или „да не стане пък по-лошо?“. Не и заради политиците, които пак ще обикалят и обещават. Не. Причината е много простичка. Не искам отново избори заради омразата, която ни залива, гнева, който ни обсебва, и на моменти направо отнема човешкия ни облик. Пак ще се хванем за гушите и ще се мразим неистово.
Има например един господин във ФБ, не знам защо ми е приятел, забравила съм, толкова яростно громи „враговете“, толкова е злостен и саркастичен, че на моменти ме е страх да не получи инфаркт. Предизвиква, напада, обижда …В началото ми беше смешно, ама вече не е. И тъкмо реших да го изтрия, той взе че публикува толкова трогателен пост за някакво ранено животинче, че направо ме изуми. И си рекох … Е, знаете какво може да си рече човек в такъв момент. Как може! И защо? Сигурно всички сме добри хора, поне повечето от нас, защо така се караме и мразим? Защо е тази ярост помежду ни? Не може ли със същия апломб и гняв да се обърнем към управляващите (които и да са те)?! Към тези, на които плащаме, за да направят живота ни по-добър, по-сигурен и по-предвидим.
Имам отговор: Защото ни е страх. И защото така е по-лесно.
Къде-къде по-приятно и безопасно е да им да им ръкопляскаме, вместо да им кажем кривиците. Те ще ни възнаградят рано или късно! Макар че и това не е сигурно. Пък дори да не го направят, нали “преклонена главица сабя не сече?!“
Второ (обективно). Какво наистина се случва?! Май никой не знае. А и да знае, няма да ни каже. А и да ни каже, няма да му повярваме. Толкова умни хора изградиха толкова противоположни тези, че тотално се объркахме. И аз, както предполагам и вие, си имам своя „теория на конспирацията“. Може и да е конспирация, ама може и да не е! Просто никой не очакваше такъв резултат от изборите. Всички бяха изненадани (с малки изключения) – и „победителите“, и „победените“. И макар че имаха полезни, дори предварително разиграни ходове, непредвидимото поведение на някои участници обърка всичките им тактики, стратегии и планове. В тази ситуация май никой няма полезен ход! А ако все пак има, сигурно само някой шахматист може да го предвиди (или врачка).
Само че в шахмата имаш само един противник, той е видим и правилата са категорични.
Докато в политиката, и особено в настоящата ситуация, няма никакви правила и всеки дебне зад ъгъла. А вчерашният приятел внезапно може да се окаже враг. Или поне опонент за определено време. Колкото му е нужно.
И трето (емоционално). Ако бях аз на ход (това е смешно, разбира се, ама нали има такава игра), щях да направя правителство. Пък каквото ще да става! Малко смелост е нужна понякога, малко лудост! Не можеш да играеш само на сигурно. Хората искат резултат. И са изморени от толкова чакане. Нови избори означават нова ситуация, нови казуси, нова конюнктура, по-добра или още по-непредвидима, не е ясно. Де да беше!
Защото, очаквайки уж по-добра позиция за партията си, може пък точно тя да изпадне от каруцата.
(Извинявам се за грубия израз, ама онзи господин от ФБ много зле ми влияе с речника си. Тук обаче, ако трябва да сложа емотиконче, ще бъде онова, тъжното.)
И накрая, вече вън от емоцията, ще заключа, че в тази ситуация май най-разумният вариант е да вървим към избори. Което вероятно и ще се случи. Очевидно на ход е промяна, която, ако е истинска, ще е като среща с астероид. Ще предизвика такива трусове в политиката и обществото, че си нямаме идея за размера им. И последствията.
…………………………………
Има едно нещо, което научих през многото си години (вече) на този свят. Колкото по-дълго някой е на власт, толкова по-абсолютна става тя: по-непочтена, по-арогантна, по-корумпирана и абсолютно безнаказана. Явлението се нарича още „окопаване“ – във всички сфери, сектори, институции, територии и дори духовни пространства. Поне тука е така.
Затова е нужна промяна.
И много скоро тя наистина ще зависи от нас.