Непрофесионално, провинциално и скучно

Публикувано от: | 29.04.2021

Някой в нета цитира някой друг, който също цитирал друг, че властта се търкаляла по улицата и нямало кой да я вдигне. Ами, така се получава, май! Ситуацията е повече от необикновена. И ако сме 7 милиона в БГ, от които половината на възраст и с грамотност поне малко над „четене на текст с разбиране“, а мненията и съветите какво да се направи, надминават тази цифра, значи е време и аз да се изкажа по въпроса (както знаете – непрофесионално, провинциално и скучно). Макар че нещата са толкова динамични, че докато я напиша и редактирам, току виж остаряла.

Ще започна с кратко съдържание на статията, за да не се лъжете да четете, ако написаното не ви интересува.

  1. Какво аз бих искала да се случи? 2. Какво наистина се случва? 3. Какво (може би) ще се случи?

Еха, едно редче само, а коментарите биха могли да надминат по брой страниците на „Бесове“ на Ф. Достоевски.

(Защо точно Достоевски? Не само защото ми е между любимите в руската литература, след Чехов, разбира се, а и защото вече сме обсебени.)

Само че разполагам с 2 странички, така че да се захващаме.

Първо (рационално). Не искам пак да ходим на избори. Не заради парите, които сме щели да похарчим. На фона на откраднатите, това е капка в морето. Не и заради страховете ми „какво ще се случи?“ или „да не стане пък по-лошо?“. Не и заради политиците, които пак ще обикалят и обещават. Не. Причината е много простичка. Не искам отново избори заради омразата, която ни залива, гнева, който ни обсебва, и на моменти направо отнема човешкия ни облик. Пак ще се хванем за гушите и ще се мразим неистово.

Има например един господин във ФБ, не знам защо ми е приятел, забравила съм, толкова яростно громи „враговете“, толкова е злостен и саркастичен, че на моменти ме е страх да не получи инфаркт. Предизвиква, напада, обижда …В началото ми беше смешно, ама вече не е. И тъкмо реших да го изтрия, той взе че публикува толкова трогателен пост за някакво ранено животинче, че направо ме изуми. И си рекох … Е, знаете какво може да си рече човек в такъв момент. Как може! И защо? Сигурно всички сме добри хора, поне  повечето от нас, защо така се караме и мразим? Защо е тази ярост помежду ни? Не може ли със същия апломб и гняв да се обърнем към управляващите (които и да са те)?! Към тези, на които плащаме, за да направят живота ни по-добър, по-сигурен и по-предвидим.

Имам отговор: Защото ни е страх. И защото така е по-лесно.

Къде-къде по-приятно и безопасно е да им да им ръкопляскаме, вместо да им кажем кривиците. Те ще ни възнаградят рано или късно! Макар че и това не е сигурно. Пък дори да не го направят, нали “преклонена главица сабя не сече?!“

Второ (обективно). Какво наистина се случва?! Май никой не знае. А и да знае, няма да ни каже. А и да ни каже, няма да му повярваме. Толкова умни хора изградиха толкова противоположни тези, че тотално се объркахме. И аз, както предполагам и вие, си имам своя „теория на конспирацията“. Може и да е конспирация, ама може и да не е! Просто никой не очакваше такъв резултат от изборите. Всички бяха изненадани (с малки изключения) – и „победителите“, и „победените“. И макар че имаха полезни, дори предварително разиграни ходове, непредвидимото поведение на някои участници обърка всичките им тактики, стратегии и планове. В тази ситуация май никой няма полезен ход! А ако все пак има, сигурно само някой шахматист може да го предвиди (или врачка).

Само че в шахмата имаш само един противник, той е видим и правилата са категорични.

Докато в политиката, и особено в настоящата ситуация, няма никакви правила и всеки дебне зад ъгъла. А вчерашният приятел внезапно може да се окаже враг. Или поне опонент за определено време. Колкото му е нужно.

И трето (емоционално). Ако бях аз на ход (това е смешно, разбира се, ама нали има такава игра), щях да направя правителство. Пък каквото ще да става! Малко смелост е нужна понякога, малко лудост! Не можеш да играеш само на сигурно. Хората искат резултат. И са изморени от толкова чакане. Нови избори означават нова ситуация, нови казуси, нова конюнктура, по-добра или още по-непредвидима, не е ясно. Де да беше!

Защото, очаквайки уж по-добра позиция за партията си, може пък точно тя да изпадне от каруцата.

(Извинявам се за грубия израз, ама онзи господин от ФБ много зле ми влияе с речника си. Тук обаче, ако трябва да сложа емотиконче, ще бъде онова, тъжното.)

И накрая, вече вън от емоцията, ще заключа, че в тази ситуация май най-разумният вариант е да вървим към избори. Което вероятно и ще се случи. Очевидно на ход е промяна, която, ако е истинска, ще е като среща с астероид. Ще предизвика такива трусове в политиката и обществото, че си нямаме идея за размера им. И последствията.

…………………………………

Има едно нещо, което научих през многото си години (вече) на този свят. Колкото по-дълго някой е на власт, толкова по-абсолютна става тя: по-непочтена, по-арогантна, по-корумпирана и абсолютно безнаказана. Явлението се нарича още „окопаване“ – във всички сфери, сектори, институции, територии и дори духовни пространства. Поне тука е така.

Затова е нужна промяна.

И много скоро тя наистина ще зависи от нас.

(Видяно 305 пъти)