Дойде време да напиша нещо повече за новото ни общинско управление. Казвах по нещичко тук и там, но очевидно недостатъчно. Тези, които харесват настоящия ни кмет, ми рекоха, че явно мога само да критикувам, а когато на хоризонта изгрее положителен герой, се скатавам (сакън да не се изложа). Другите пък, негови върли противници, ме нападнаха с точно обратното: Значи с Тодор Попов можеше да се ядеш от сутрин до вечер, а с Куленски не можеш?! Нали е от твоята партия! Ами, да кажем още тук: Не е.
И така, реших да направя кратък преглед на някои от делата му, най-вече тези, които предизвикаха повече коментари в социалните мрежи (не само там) – и позитивни, но най-вече негативни.
Да започнем с това, че го харесвам – симпатичен, високообразован, с много приятни обноски, естествен и безспорно умен млад човек. Така го виждам аз и признавам, че се зарадвах на победата му. А и беше време за промяна. Колко хора е сменил в Общинска администрация и колко са останали, не ме интересува. Така е преценил, така е направил. Знаем как стоят нещата – от една страна му трябват най-добрите експерти, а от друга, се налага да угоди на този-онзи за подкрепата на изборите. Ако намери златното сечение, всички ще спечелим, но ако се поддаде и назначи некадърници, които просто преживяват покрай партията си – тежко му. Нито ще са кадърни, нито лоялни. Сигурна съм, че ако бях на негово място в тази ситуация, нямаше да се справя. Май не съм много по баланса и дипломацията.
И затова аз съм на клавиатурата, а той – във властта.
По този повод (новите и стари лица в екипа му) кметът бързо и яростно беше нападнат от много страни. Да го направят загубилите е разбираемо. На повечето от тях им е трудно да се върнат там, където са били, затова удрят от всички посоки и с всички средства. Не знам защо го правят всъщност – наистина ли вярват, че ще се върнат?! Другите обаче са по-страшни – уж свои, ама не точно, уж спечелили, ама не съвсем, уж приятели, ама наистина уж …
Следващото, което взриви публичния мир, бяха новите заплати на кмета и общинските съветници. Тук бих разделила нещата. Да си кмет е огромна отговорност. Работата е изключително напрегната, на моменти инфарктна, взимат се важни решения, от които в някаква степен зависи качеството на нашия живот, институциите непрекъснато те проверяват, няма работно време (непрекъснато си на работа), защото извънредните ситуации вече изобщо не са извънредни, а станаха почти ежедневие, работиш с хора, на които би трябвало изцяло да се довериш и да разчиташ на тяхната лоялност и експертиза, но това рядко се случва … и още, и още. За съжаление, хората, които с гняв обсъждаха новата му заплата, мислеха само за парите, но не и за работата. Такива сме си ние – гледаме в портфейла и придобивките на успелите, но не и в знанията, уменията, образованието и капацитета им. И бързо стигаме до извода, че няма как да са успели само с труд и акъл, трябва и да са откраднали нещо. Да, със сигурност има и такива, но има и други.
Тях обаче не желаем да видим.
Що се отнася до заплатите на общинските съветници, нещата стоят по друг начин. Много коментари се изписаха за това как работели само един ден (няколко часа всъщност), а взимали куп пари. И продължението. Опитите на някои от тях да променят тази ситуация, защото е направо срамна, удариха на камък. Обяснението е простичко. Парите никога не стигат. Затова колкото повече, толкова повече … (Да ме прости Мечо Пух). И като заключение. Общинските ни съветници трябва да са образовани, умни и успели хора (част от тях наистина са) и тази заплата трябва да е най-маловажното нещо за тях. Защото са там, за да служат на обществото.
Много интересен момент в коментарите за настоящия кмет бе и за отношението му към предишния. Едните го обвиняваха, че се чудел как да го окепази и да го изкара по-черен от дявола, а той толкова работи бил направил, другите пък недоволстваха, че не го бил вкарал веднага в затвора. Такааа. По малко и за двете. Всеки нов кмет е длъжен да направи преглед/ревизия на управлението преди него и ако открие нередности, да ги оповести.
И тук става въпрос за големи неща, не за дреболии.
Например задлъжнялостта на Общината. Какво лошо има в това да разберем в какво състояние са финансите ни. Нали са нашите пари?! И когато разберем, че тя е огромна, да се замислим, трябваше ли да хвърлим 2 милиона за Градини на света и още много други безсмислени харчове, които хазната не може да си позволи? Другите пък, които искаха от новия кмет да вкара предишния в затвора, очевидно нямат никаква представа как функционира съдебната ни система и как стават тези работи. И тук пак ще напомня за заплатата. Дали бихте искали от сутрин до вечер да ви критикуват и да ви заливат с помия за тези пари. Е, аз не искам, дори за двойно повече. Ще кажете: Защото имаш! Да, имам, изкарала съм си ги с 45 години трудова дейност, съответстваща на образованието, квалификацията и уменията ми.
Искрено се забавлявах и колко крайни бяха някои реакции по повод многобройните събития, които се организираха. Да бъде ясно още отсега. Аз не ги посещавам. Особено спортните. Казвала съм и друг път, че спортът е много далеч от интересите ми, но това не значи, че не уважавам хората, които спортуват и имат съответните постижения (резултат на огромен труд). Та, недоволството беше затова, че събитията били много, харчели се напразно пари, целта била някой да се снима и да се покаже във Фейсбук, било си чист PR и нищо друго
(удивлявам се колко много хора разбират от PR),
имало комари, било жега и т.н. Нека кажем така. Искаме да имаме удобна, сигурна и чиста градска среда. Това е на първо място. Но също така искаме да има и къде да отидем в свободното си време и да го прекараме съобразно интересите си. На концерт, изложба, театър, спортно събитие, фолклорен празник, та дори да гледаме Европейското заедно … Не съм гледала нито един мач и чак на втория ден разбрах кой е шампионът. Трябва ли по тази причина да протестирам, че се харчат общински пари за събитие като „Eвропейското в парка“? Трябва да има забавление за всеки. За едни – симфоничен концерт, за други – футбол. И е време да осъзнаем това и да се помирим едни с други.
Защото, ако трябва аз да кажа за какво да се похарчат част от общинските пари, то на първо място ще поставя изграждането на нова библиотека в центъра. Няма друг областен град, чийто храм на книгата да е накрая на града. Другото е изграждането на градска система от велосипедни алеи. Колите ни задушават, хората ежедневно се карат за паркоместа, трафикът е ужасен, нервни, напрегнати шофьори и пешеходци, които често си разменят любезности, които хич не са за цитиране. Велосипедът е преди всичко здраве, защото спортуваш, икономичен начин за придвижване, защото не харчиш и най-вече – чиста околна среда.
Разбирам, че това се две огромни инвестиции, но все отнякъде трябва да се започне.
Сигурно ще кажете, уважаеми читатели, че все пък трябва да има и нещо за критикуване, в тон със скептичното ми перо. Има, разбира се, винаги има. Например това лято тревните и цветни площи не се поливат достатъчно и не се поддържат добре. Минавам всеки ден край Градската градина. Плочките (поредният некачествен ремонт на предишното управление) не могат да се сменят толкова бързо, но всичко останало е въпрос на поддръжка. Не знам кой отговаря за това и не ме интересува, но да вземе да си свърши работата.
Същото се отнася и до Острова. Време е зоопаркът да придобие съвършено различна визия. Мои гости (от Холандия и Германия) бяха потресени от състоянието на лъва и тигъра и условията, при които живеят. И когато ги снимаха,
за да изпратят сигнал на международни организации за защита на животните,
ги помолих да не го правят. Но, наистина мястото на тези великолепни, горди животни не е в този зоопарк! Ама, да ги видели дечицата. Ще ги видят в книжка или в интернет, там са истинските. А тези, бедните, са само сенки на своя род.
И накрая, нещо много важно. Няма значение дали една инвестиция е направена от предишен или по-предишен кмет, дали е уместна или безсмислена, необходима или излишна. Създаденото трябва да се поддържа, трябва да се полагат нужните грижи за него, защото иначе парите ни са отишли на вятъра. Не е това е начинът да се убедим, че са похарчени нахалост. Не сме малоумни, виждаме, мислим, сравняваме и правим съответните изводи. И когато дойде моментът, си казваме тежката дума.
За съжаление, не всички, и не дори половината.
Затова, тя все по-малко ще тежи.
Р.S. И тук, по молба на моя внук (почти 5-годишен) ще си позволя да се обърна към кмета (ако изобщо чете писанията ми). Моето слънчице много се радва на фонтаните в центъра на града. Всеки ден ги обикаляме и той все пита: Този защо не работи, на този защото не му работят всички фонтанчета, този защото пак са го спрели, а този защо са го затрупали с пръст. Наложи се да търся в интернет снимка на фонтана пред Минералната баня, за да види как е изглеждал. И понеже поиска да го каже на кмета и дори предложи да идем при него, си рекох: Хайде да не влизаме в новините: „Петгодишен се записал за приемния ден на кмета“. Ами, това е. Ще става все по-горещо. И фонтаните трябва да работят – всички и то с пълния си капацитет. Спомням си колко време изграждаха т.н. Водно огледало (Падналите фонтани), които не работят повече от 30 години. А са прекрасни!