Преди години лондонският бутик за луксозни мъжки стоки „Дънхил” направил проучване, въз основа на което да бъде описан новият тип британски джентълмен. Резултатите напомнили на мъжката половина от света, че в основата на този образ стоят няколко основни правила, определящи изисканото мъжкото поведение.
Къде е Лондон, къде сме ние – биха репликирали отрудените български мъже. Макар и само на два часа път със самолет, Лондон и британският джентълмен се оказват на светлинни години от нашенския здрав балканджия. И в това няма нищо лошо – различността, разнообразието, непредсказуемостта често са в основата на най- интересните мигове от живота ни (стига да си го признаем). Но пък не е зле и да видим къде сме ние?
И така, покрай твърде баналните правила мъжът да казва винаги „моля” и „благодаря”, да пристига навреме, да отваря вратата на дамите и да прави комплименти, във въпросното проучване изскочили и едни, малко странни за нашия вкус, изисквания. Например:
Задавайте въпроси на другите хора, вместо да говорите само за себе си.
Според това, радостно за жените, правило, на тях би им било простено да говорят много – да говорят безкрай за себе си (и за другите), без ни най-малко да се съобразяват със събеседника. Познавам един страхотен мъж, който в оживен разговор отряза флиртуваща дама, претендираща за ум и хубост в изобилие. На закачката й, че мъжете не обичали умните жени (разбирай нея), той репликира, че мъжете, напротив, обичат умните жени, но не и тези, които говорят много. Сиреч – ум не е равен на говорене! Безспорно предимство на джентълмена, според въпросното проучване, било повече да слуша, отколкото да говори, а умът и интелектът му да блеснат по друг начин! И точно тук тотално се разделяме с британските представи за успех.
Какъв друг начин?
Нашенският „джентълмен” трябва да си каже всичко. Например какъв апартамент си е купил в София/Мадрид, как е прекарал уикенда в скъп спа-хотел/Гърция, какъв парфюм е подарил на жена си (скъп). Както и много характерното за нашите географски ширини явление – мутра, която държи да мине за джентълмен. Като започнем от колата (само той на село кара такава), минем през мацката, (облечена само с парфюм) и стигнем до лъскавия костюм, маркова черна тениска и обувки от крокодилска кожа. Това е неговата представа за успех и този успех трябва да си личи дотолкова, че да не се налага да се говори за него.
И точно тук, уважаеми читатели, смразяващо се явява следващото изискване:
Бъдете скромен. Самохвалството е всичко друго, но не и джентълменско.
Каква скромност! Какво мълчание! Ами това са правила, направо убийствени за мъжкото самочувствие. Както отсече преди време в сутрешния блок на bTV един известен „джентълмен” с 14 присъди: „Геноцид!„ На всеки опит разговорът да влезе в някакви поносими граници, той казваше: „Геноцид!” Няма как да не признаем, че тези изисквания ни идват малко множко. С подобно поведение за нула време ще те подредят символично и завинаги в графата на т.н смотаняци. Може и по-зле да стане! Направо да те отрежат с едно от онези популярни прозвища за мъжете с по-различна сексуална ориентация … Иди после обяснявай, че нямаш сестра.
Атмосферата още повече се нагнетява, когато в редичката от строги джентълменски правила се явяват и следните: Не възприемайте жените като порцеланови кукли.
Помнете, че претенциозността е белег за безхарактерност.
Това може да вкара и най-големия оптимист в дълбок, почти трагичен, размисъл. За жените – хайде! Може и да не ги уважаваш – то си зависи и от на жените!, но за другото. Не стига, че трябва да си скромен, ами на всичкото отгоре и да не си претенциозен. Наблюдавах един небезизвестен мъж, който се смята за джентълмен, как направи луди сервитьорите в луксозен ресторант с претенции, които можеха да изкарат и слон от търпение. Накрая им хвърли умопомрачителен бакшиш и излезе със самочувствието на Господ. Иначе не е лош човек, и на просяците подхвърля по някой лев, и в църквата пали най-дебелите свещи, и на приятелите си помага в далаверата. Е точно този мъж да обвиниш в безхарактерност, си е направо …геноцид.
Характерен е, та пука!
Това е новобогаташът, за който богат и джентълмен са синоними. И какво да искаме от човека – като погледнеш откъде е тръгнал и докъде е стигнал. Да не би прапрапрадядо му да е бил рицар от Ордена на тамплиерите?! Както казваше един симпатичен възрастен циганин: „Няма да ми викаш циганин, ами ще ми викаш дами и господа!”
Разбира се, не може без правило и за начина на обличане. Аз, да си призная, харесвам костюмарите. Не че няма джентълмени в джинси, дори са повечко от другите, но джентълменът трябва да си е малко денди. И понеже на дендито модните тенденции и суетата са му в повечко, поне парфюмът му да е по-дискретен. Защото има едни мъже, които така се обливат с парфюм, че чак зъбите почват да те болят.
А по британските ширини искали джентълменът просто да е спретнат.
Достатъчно било да не изглежда мърляв или размъкнат. Пак към скромност отива, пак към незабележимата визия на мъжа, който както и да се облича, колкото и малко да говори, колкото и непретенциозен да изглежда, някак си се отличава от другите, дето не са джентълмени … Просто защото е джентълмен.
И накрая две категорични препоръки: Бъдете добър баща! Покажете грижа за съдбата на планетата, без да бъдете досаден! За първото – ясно. То е задължително условие за всеки, който се смята за нормален човек, какво остава за джентълмена. Но чак пък грижа за планетата! Ами, казали са си го хората – явно днес това е белег за цивилизованост и касае всички без изключение. А за онези „джентълмени”, които изхвърлят какво ли не през прозорците на летящите си скъпи коли … На тях и „дами и господа” им е много.
А джентълмени в града, колкото искаш.
Един ще спре автомобила си на пешеходната алея, за да преминеш, друг ще ти отвори врата и ще ти направи път, трети просто ще ти каже колко си хубава, дори да не си. Може някой ден да срещнеш и такъв, който да те слуша с внимание и да те накара да се чувстваш значима Трябва да искаш да откриеш джентълмена, защото нищо в него не се натрапва. Понякога той е повече джентълмен дори от Чарлз или от онзи плейбой краля на Монако. Защото джентълмен и богат не са синоними.
И за да не стане твърде оптимистичен този текст, ще цитирам една моя, много прагматична, приятелка, която на романтичните ми отклонения по подобни теми казва: ”Ти да не мислиш, че приказката за Пепеляшка щеше да е толкова популярна, ако Пепеляшка се беше омъжила за беден момък, макар и красив като принц! Друг път! Никой нямаше да е чувал за нея.”
Така завършва моята приказка за джентълмените, скъпи читатели – за галантните, щедри, с добри маниери, чар и достойнство, мъже. В града е пълно с тях – трябва само да имаш очи да ги видиш.
Другото е просто британски продукт, който още не е станал наш.
А и по-вероятно е да ни отмине.