Имам няколко добри новини за вас, уважаеми читатели, и няколко лоши. Тъй като няма как да ви питам: Първо добрите или лошите?, ще подходя по моя си начин. А аз предпочитам първо лошите, за да не ги мисля и да не помрачат радостта ми от добрите.
Да започнем с първата „лоша“ новина и тя е, че пак сме на избори. Няма как да не признаем, че ни писна – на тези, които гласуват, всъщност, защото на другите им е все едно (поне така изглежда). Преди всичко тези чести избори говорят за нестабилност в държавата, но тъй като тук ще си говорим за наше село (казвам го с обич), държавата засега ще я оставим.
Предишните избори за общински съветници в нашата община бяха касирани. Със сигурност е имало защо, макар че едва ли само тези са били „достойни“ за подобен акт. Публична тайна е, че при нас изборите се манипулират, купуват, нагласяват и други подобни срамни практики, с които ние (казвам го с огорчение) почти свикнахме. Но тъй като целта на този текст не е да коментира изборите въобще, а точно едни конкретни,
да преминем към втората лоша новина.
Винаги съм смятала, че за да се кандидатираш за общински съветник, преди всичко трябва да си се доказал на професионално ниво. Направил си кариера, колкото и незначителна да изглежда тя на някои хора, стъпка по стъпка си се доказвал в сферата, в която работиш, колегите ти те уважават, а останалите го осъзнават, защото са имали възможност да се уверят в твоите качества. Това няма как да се скрие.
След това обаче идва едно друго нещо, което, оказва се, влияе много повече на гражданите-гласоподаватели, отколкото кариерата,
и това е твоят морален облик.
И за да не звучи твърде архаично, нека го кажем по друг начин: Какъв човек си! Разбира се, никой не е светец, а и да има такива, едва ли ще се понравят някому, защото традиционните добродетели вече имат друга тежест. Но! Все пак има правила, които не можеш да нарушаваш, норми, които не трябва да пренебрегваш и граници, които не бива да преминаваш. Защото, като възрастни, погазвайки елементарни морални норми, няма как да кажем, че е станало случайно, еднократно, по погрешка или някой друг ни е виновен. И тези работи също няма как да се скрият – предимството/недостатъкът на малкия град.
На другия полюс са трите стълба, на които се крепи човешката достойнство –
лоялност, преданост и почтеност,
все качества, които можем да противопоставим на едно явление, доста характерно за нашето време – всеядност. Тук ще наредя и най-омразното ми явление както в личния и професионален, така и в политическия и обществен живот – предателството. Може да предадеш приятел, роднина, колега, съмишленик, все хора, които са ти се доверили, и това да остане скрито, но когато предадеш кауза, идея или партия – става публично известно и то много бързо.
Видях в листите хора, чието присъствие там ме изуми. Вероятно са решили, че са дотолкова умни, компетентни и почтени, че влизането им в Общинския съвет би било не само резонно, но и съвсем в реда на нещата. И не, не се чудя защо са го направили, защото налице са само две възможности. Или наистина вярват, че стават за тази работа, или очакват някакви облаги (или и двете). Първото е по-възможно, защото средата, в която живеем е доста токсична и предлага възможности за успех и кариера дори на пълни нищожества. И покрай умните и работливите, които много са учили, здраво работят и преуспяват, се нареждат и те – паразитите. И го постигат с всеядност –
ежедневни морални компромиси, лицемерие и предателства.
Няма да се спирам на конфигурациите – кой колко листи си е направил и как някои минали, и със сигурност бъдещи, общински съветници, прескачат от партия в партия, преминават през многообразие от коалиции с гръмки имена, вреждат се тук и там, само и само да са на коня, защото е време и за добрите новини? Ето ги.
Не бих определила като абсолютно негативна констатацията, която преобладава в социалната мрежа: кандидатите били твърде много; всеки искал да става общински съветник! Така е! Но това може да се приеме и като добра новина,
защото ще имаме избор.
Няма как между 500 души да не намериш поне един, на когото да се довериш, и той да стане твоят глас в местното управление. Като изключите онези, на които не вярвате, които ви карат да се смеете, защото не стават дори за директор на водопад (а може и цял живот това да са правили), които нямат елементарен морал, а етичните им норми и принципи са на кота нула и които ви вдъхват презрение, … може би ще откриете своя човек. Иска се малко усилие.
Макар че съм родена и живея тук цял живот, не мога да твърдя, че познавам дори половината кандидати в листите. Но моята лична извадка ми дава сериозни основания за тези изводи. Не само намерих за кого да гласувам, но и се колебая между трима. И бих пожелала успех на поне още десетима. Мисля, че всеки, в своето лично пространство, може да направи същото. Въпрос на желание и на осъзнаване важността на този избор.
И на всеки подобен избор.
Другата добра новина е, че гражданите май вече осъзнават колко е важен Общинския съвет и всеки общински съветник за нашето настояще и бъдеще като общност. Засега това не повишава процента на гласувалите, но и това (вярвам) един ден ще стане.
И не гледайте в заплатите им, уважаеми съграждани, не това е важното днес. Те няма да си ги намалят, дори много от тях да искат да го направят. Но пък могат да предоставят някаква част за благородна кауза – има толкова болни, нещастни и самотни хора край нас. Пък ако стане и без камери, микрофони и снимки във фейсбук, още по-добре. Да направиш добро и да го хвърлиш зад себе си, означава да го намериш пред себе. Вярвайте ми! На тези години го знам със сигурност.
И третата добра новина е, че колкото и да ни е омръзнало от избори, това все пак е възможност за промяна. Добра или лоша, зависи от нас.
Обстоятелствата са ни довели дотук – нека се възползваме.
Затова гласувайте, скъпи съграждани! Само масовото гласуване ще намали силата на купения и манипулиран вот. Има толкова добри, почтени и трудолюбиви хора в този край. Сигурно много от тях са омерзени, обезверени и дори отчаяни, но със стоене вкъщи, спорове и гневни изблици нищо няма да постигнем.
Един глас си е един глас, но е твоят. Значи е най-важният. От теб зависи дали ще вземеш съдбата си в свои ръце, или останеш при немите, които вече само крещят,
защото никой не ги чува.