Признавам, че никога не съм искала да знам бъдещето си – нито моето, нито на близките ми, нито на света, който временно обитаваме. Ужасявам се от мисълта за съдържанието на т.н. „утрешен вестник” и знам, че хубавото там ще е обичайно: времето, успехите на управляващата партия, нарастването на брутния вътрешен продукт, брилянтната борба на органите…
има още »
Честита Нова година, скъпи читатели! И веднага спирам с пожеланията, защото сигурно на всички ви дойде малко множко от тях (преизобилни в социалните мрежи), а и повечето, знаем, няма как да се сбъднат. Остава да вярваме, че поне ще сме живи и здрави. А другото … нека си признаем, зависи първо от нас, а после…
има още »
Еееех, читатели мои любими, пак се отнесох и забравих да си напиша статийката. Хващам последния влак и се надявам да ми простите. Този мой, малко комичен, блог хич го няма. Нито се сещам за него, нито го държа в подходящата форма. А тя се нарича „на всяка манджа мерудия”. Сиреч, стане ли нещо, аз веднага…
има още »