Вероятно някои от вас, уважаеми читатели, се питат къде отиде острото ми перо отпреди години и защо преминах на друга вълна – нещата от живота, извън всякакви политически, идеологически и други подобни пристрастия. Ще отговоря накратко. Навлязох във възраст, когато приоритетите неумолимо се променят – бавно и постепенно или внезапно и драстично. А това зависи както от натрупаната мъдрост, така и от конкретната житейска ситуация.
Но все пак от време на време ще се връщам към онова пространство, в което събития, явления, поведение или дори само дума, могат да провокират мисълта и въображението ми.
И … по реда на нещата.
Посрещнахме поредната Нова година (нека ни е честита!) и, предполагам, повечето от вас са забелязали, че за първи път фойерверките и гърмежите бяха поносими. Намирам този факт за една от поредицата позитивни промени, за които е и този текст.
В последните две-три години виждам по улиците много млади хора – семейства с малки дечица, добре облечени, усмихнати, спокойни. Не знам защо са се върнали в родния град (или отдавна живеят тук) – така са преценили, така са направили. Но това е прекрасно за нас, по-възрастните, защото те не са обременени от миналото, докато ние СМЕ. Често споровете и несъгласията ни тръгват тъкмо от онова време, за което нямам никакво желание отново да говоря – колко отвратително е било или напротив – почти прекрасно. И докато ние упорито продължаваме да живеем там, младите гледат напред.
Нашето бъдеще, доколкото го имаме, ще бъде тяхно минало.
Не е ирония, закономерност е. Затова трябва да се вслушваме в гласа им и да им дадем път. Казвам го най-вече заради някои „професионални“ политици, които така са се вкопчили във властта, и привилегиите, които тя носи, че станаха непоносими. Все едно без тях ще загине светът. Напротив – ще стане по-хубав.
Струва ми се, донякъде от младите, тръгна и една друга, видима промяна в нашия град – чистотата. Напоследък с радост отбелязвам, че контейнерите за разделно събиране са препълнени, а отпадъците – прилежно разпределени. Дребен факт, ще кажете! Не! Огромен! Да, съгласна съм, че има още много за оправяне, но нека си признаем, че за разрешаване на този проблем най-важният фактор сме ние. Замърсители или пазители – изберете сами!
Много от младите бяха и на площада по време най-значимия протест в Пазарджик от десетилетия насам. Разбира се, че и моето поколение бе представено, но тяхното поведение бе различно. Очевидно е, че не се страхуват, смело изразяват мнението си и търсят прагматични решения за промяна. Докато ние предпочитаме да се нападаме и обиждаме в социалните мрежи, често без снимки и под фалшиво име. И така май ще си я караме докрая, ако може да се поприкрием, да се поснишим, че знае ли човек … Но!
Хората се събудиха
не само в столицата, а и (о, чудо!) в нашия град. Не мисля, че скоро ще забравим множеството и ентусиазма на този протест. Хората се радваха не само на собствената си смелост. Ликуваха, че са общност, че могат да вземат съдбата си в свои ръце и да определят бъдещето си. И най-важното – разбраха, че не са сами. Онази крилата фраза за воина, който и сам е воин, важи само за приказките и филмите. Красиво е, да, но трудно ще промени света.
Като почти чудо бих определила и масовостта на посещенията в Пленарна зала на Общинския съвет при обсъждането на важни, за бъдещето на нашия край, решения. Хората не само сядат на банките, а и питат, гневят се, критикуват, искат прагматични решения. Най-после осъзнахме, че бъдещето ни като общност в голяма степен зависи от хората в Голямата бяла къща, както и от това, което одобряват или отхвърлят добре платените ни общински съветници. Все пак да кажа, че
не съм против те да получават достойни за труда си възнаграждения,
но нека се поразработят малко. И колкото и да не ви се вярва, тук също се наблюдава позитивна промяна. Жителите на няколко села дълго търкаха очите си, друг път невидели, общински съветници да им дойдат на крака (не по избори) и да обсъждат с тях наболели промени. Ха, дано повлекат крак! Защото работата им не е само да натискат бутоните, почтено или не. Ако не вярвате, погледнете Правилника им в сайта на Общинския съвет – прочетете го. Ще се изненадате колко важни са тези хора за нас и колко много работа могат да свършат в полза на обществото. Ако искат!
И друга добра промяна ще отбележа, така и така съм започнала. Преди време в един от текстовете си писах за плачевното състояние на Градската градина. И чудо! Само след месец-два тя се изпълни с хора с резачки, които премахваха сухите клони, други почистваха, разкопаваха, садяха. Признавам, че радост и гордост изпълниха сърцето ми. Колкото и да съм далеч от мисълта, че моите текстове са дотолкова важни, че някой от администрацията ги чете, все пак не е невъзможно. По-важното обаче е, че
този някой държи ръката си на пулса на общественото мнение
и реагира, когато е възможно. Отлично разбираме, че не може веднага и не може за всичко, но също така виждаме, че това вече не е само промяна, тенденция е. Някой се вслушва в гласа ни! Нещо повече – изпълнява обещанията си. Най-пресният пример: Младежкият дом е вече почистен от грозната шарения. Знам, че имаше привърженици и на предишната му визия – шаренко било, веселко. Да, ама не! Шаренко и веселко може да бъде в Луна парка, а визията на един градски център (и изобщо град) трябва да се определя от експерти – архитекти, специалисти по публични пространства, градски дизайн и естетика, градски зони и свързаност, сгради и т.н, а не от нечие екстравагантно хрумване.
Много се изписа и за изграждането на Коледния базар на Тортата, пак нещо ново за нашия град. Чак не ми се вярва, че и по този повод имаше недоволни. Защото беше наистина чудесна идея, при това добре изпълнена. Това пространство ни събра на най-хубавите празници в годината. И за запалването светлините на елхата, и за Коледа, и за посрещането на Нова година. Беше толкова хубаво, че трябва наистина да мразиш не само кмета и екипа му, но и себе си, за да го оплюеш. Както е казано, разни хора, разни идеали и … интереси.
Но и това ще отмине. Важното е, че Пазарджик вече не е същият. Най-после, след толкова години демокрация, животът ни бавно, но неумолимо се променя.
Всъщност, точно ние сме промяната.
А дали е така, ще разберем на поредните избори – те са следващата стъпка.
Отлично знаете, уважаеми читатели, че никога за нищо не съм ви агитирала. Политическите ми пристрастия са ясни, неизменни, вече коментирани и аргументирани. Но никога не бих си позволила да ви кажа за кого да гласувате.
Само ще ви призова (отново и отново), просто да го направите. Гласувайте! Промяната няма да дойде сама.
А и нали заедно сме по-силни?!
Дано най-после сме го разбрали.