По времето на социализма много се ядосвахме, когато някой ни кажеше, че сме провинциалисти. Всъщност си е така – има си столица, има си и провинция. Но тогава това „прозвище“ криеше друг смисъл – че сме селяндури, задръстеняци и смотаняци. Е, мина време, много провинциалисти станаха столичани и обратно, но все пак „раната“ остана.
И ние, като съвсем не задръстени и напълно автентични провинциалисти, подскочихме от радост, когато разбрахме, че и Пазарджик ще си има Градини на света. Поредното грандиозно начинание на нашия кмет, както и на неговите видни съветници по всякакви важни, и не толкова, въпроси.
Да си призная, преди да се зарадвам (защото съм гаден скептик), в съзнанието ми изникна една, вероятно забравена от мнозина, история – първата копка за строежа на новата ни ЖП гара. Помните ли, скъпи читатели, как багерчето не можа да я направи (копката, де), защото някакъв си социалистически цимент или асфалт, или бетон не поддаде и така саботира важното събитие. Така че се наложи набързо да извикат
Сталоун и Шварценегер да турят малко С-4, та шоуто да продължи.
И не, не се гавря с инициативата, а с лъжата, защото … Някой да е видял нова ЖП гара в Пазарджик?! Но, да речем, по онова време модата беше такава – със салтанати да се започне някой ремонт и с церемонии да се открие. Дори смяната на дограмата на Театъра беше подобаващо „открита“. И тези деяния от недалечното минало хич не са малко! Но това вече се приема за нормално. А и тук все пак говорим за нещо наистина ново – дори дърветата (бедните!) изсякоха, та нищо да не напомня за това какво е било.
Преди десетина години бях в Градините на света в Берлин.
Паркът е от 30 хектара, а началото му се слага с откриването на най-голямата китайска градина в Европа – „Градината на новородената луна“. Няма да ви разказвам за красотите, удоволствието и емоциите, които преживях. За да добиете представа, под текста добавям линк към статия (любителска), както и снимки за тях. Защо го правя, всъщност?! Защото съм убедена, че тази безспорно екзотична идея, звучи малко неуместно за нашия град. И едва ли ще има дълъг живот. Само да добавя, че онези Градини са създадени преди 22 години и продължават да се разширяват.
Но е време да обясня скептицизма си, тъй като има едни, много верни на местната власт, граждани, които, като се опита някой мъничко да разкритикува любимия ни кмет (дори само нещо накриво да каже), веднага скачат в негова защита. Стигмата е: Как пък нещо не харесахте, само критикувате?! Де да беше така!
Харесвам, разбира се, не само харесвам, но и обичам нашия град.
Но кой знае защо, предпочитам обекти, градини и паркове отпреди намесата на това дългогодишно управление. Не може всичко да започва от нас. Ние сме само част от историята му, прашинка във времето. А приемствеността в едно развитие трябва да е на първо място. „Новаторите“ обаче в това управление разбират нещата по друг начин. „Който не ни харесва, да спечели изборите и да управлява!“ – често казва видният ни градоначалник. И донякъде е прав. Пък и щом го избират гражданите толкова пъти, значи го харесват. Е, аз не съм от тях. Затова накратко ще „анализирам“ това (според мен) леко комично положение. Нали знаете, че при мен въпросите са сложни, а отговорите прости.
Смятам, че всичко това се дължи на нашия все още жив провинциален синдром –
– да сме по-по-най, да сме още по-най, да сме върхът на планината. И не трябва да има никакво съмнение, че имаме най-дългата пейка, най-страхотния волейбол, най-много спортни обекти, слава и прочие, най-много фестивали, теменужки и разбира се, най-готиния кмет. А черешката на тортата ще бъдат Градините на света.
Вън от всякакъв добродушен хумор (не ми е присъщ) бих казала, че това вече надминава всякакви разумни граници. Защото става въпрос и за пари. Да, искаме градини, ако може и висящи, като тези на Семирамида, искаме да сме град-чудо, град, покрит със слава, град, с който да се гордеем, но … Повече от това искаме да имаме нормални улици и ремонтирани тротоари, достатъчно места за паркиране (че хората ще се изтрепят за едно паркомясто), добро осветление, велоалеи, които да опасват града (на равно място живеем,
няма да е по-голямо чудо от Родоския колос),
чист въздух дори в центъра на града, добре поддържани паркове и зелени площи, истински конкурси за високите административни длъжности, а не шуробаджанашки псевдосъстезания. И още … Ще кажете, нима не може и двете – и Семирамида, и идеални улици? Е, не може! Или може, но, да речем, в Германия. Не само защото е богата държава, а защото там работят здраво, най-добрите са на върха на всяка институционална или обществена стълбица и правят чудеса във всяка сфера, за да намерят най-обещаващите умове, на които да дадат шанс. Защото те ще теглят държавата напред. Мислят за бъдещето. А ние мислим за днес. И най-важното – не крадат (поне не в такива мащаби). А за тези, които все пак се изкушат, има възмездие. Така ще има и за градини, и за улици, и за тротоари, и за всичко.
Ама, при нас няма. Затова или едното, или другото.
Въпрос на баланс, който да отчете обществените нужди и очаквания.
А как да разберем кои са те?! Не знам дали сте чели Правилника за дейността на Общинския съвет, уважаеми читатели, (имат си и Етичен кодекс общинските ни съветници!) но понеже ви чувам да казвате: Ти майтапиш ли се?, ще цитирам някои интересни текстове. В Правилника пише, че „съветникът провежда срещи с гражданите по предварително оповестен график“, което означава периодично, а не само преди избори, за да ги види и чуе, да разбере какви са тегобите, нуждите и проблемите им – ей така, от кумова срама, поне няколко пъти в годината. А Постоянните комисии имат и за задача „да проучват потребностите на населението в съответната област и да правят предложения за решаване на проблемите“.
Ееех, само да искаше някой да ни пита. Ама не. Те си знаят.
Просто ще си сложат новите костюми и ще отидат на голямото откриване. Мнозинството!
А останалите!? Не знам за вас, но аз поне мога да ги изредя на пръстите на едната ръка.
Е, и това е нещо.
Защото Пазарджик отдавна търси своя смел и честен глас.
И своята съвест!
Линк към статията: https://www.pickyeatersdiary.com/blog/2019/6/18/world-gardens-berlin
(Бел. авт.: Наименованието на текста е заимствано от книга на Катрин Мансфийлд)