Кихни сладко!

Публикувано от: | 22.11.2022

Едно време, ако някой искаше „деликатно“ да се пошегува с великата ни комунистическа партия, казваше: „Да живеят всички БКП-та по всичките земни кълбета!“. Защото ние все това скандирахме по манифестациите – това „да живей“, онова „да живей“. А ликовете на пресветлите ни вождове грееха от стените на всяко училище, институция, организация, та и в немалко домове. (Вярвайте ми, виждала съм ги!) Тук, разбира се, няма да се отнасям по това дали тези работи са били хубави, или не. Тъй и тъй темата за соца ще си отмре с всички нас, които го преживяхме. Още повече такива работи вече не могат да се случат. Стига ни, че денонощно гледаме едни и същи лица по екраните – звезди не, ами цели съзвездия. Но сега са други времена. Почти във всеки важен кабинет, без значение на какъв началник е – министър, директор, кмет или шеф на горското, греят два портрета – на Ботев и Левски.

Седнал началникът на бюрото (от махагон или шперплат), сложил повечко папки пред себе си,  върти химикалката и се кипри. Снимат го от някоя медия и мизансценът трябва да е подходящ – човекът има много работа, подписва купища документи, а щом го снимат, значи е важна личност… А зад него надничат Ботев или Левски. Зад височайшия му гръб. Да се знае – ето този човек отзад(е) е негов пример и пътеводна светлина.

И питам аз: Не ги ли е срам?! Голяма част от тях са, така да се каже, в киреча. Не знам как точно става, но политическите назначения по нашите ширини изваждат на бял свят

най-посредствените и удобни нагаждачи от редовете на партията.

И те са там (зад бюрото), не за да служат на народа си, като онези, чиито портрети висят зад гърба им, а на партията и на нейните „идеални“ цели. Служат, та пушек се вдига. Верни и готови са на всичко. Че то без партията още щяха да се стряскат насън, че началникът ги е хванал в поредната издънка. Ама не, сега те са началници. И са благодарни доземи.

Минава време, костюмите стават по-лъскави, обувките – по-маркови, а часовникът – направо блеЩи. Тонът им се втвърдява, усмивката изчезва (остава само угодническата), стъпват наперено, забравят кои са и откъде са тръгнали. И най-вече – докъде са стигнали преди мощната подкрепа на партията да ги е извадила от тъмното и изстреляла нагоре. Дотук нищо ново. Новото е, че в наши дни (вече години)

самозабравата на подобни лица достига небивали висоти.

Като се изтъпанчи някой подобен пред камерите и микрофоните и като подкара един монолог, свят да ти се завие. А той горе-долу звучи така: Аз съм най-умният! Аз съм най-успешният! Аз съм най-красивият, най-мъдрият, аз съм Господ! Без мен ще загинете! Без мен светът ще се сгромоляса. Земята ще спре да се върти… А ти, гражданино прости, дремеш пред тв-то, почесваш се, където не те сърби, и се питаш: Абе, този не го ли снимаха с едни пачки и кюлчета? Скандалите със скъпата къща в прекрасния иберийски град не се ли отнасяха пак за него? Този същият ли е, дето бъкел чужд език не знае, ама ги задминава всичките западняци с 200?! И дето всяка вечер го слушахме от Жипката как ни налива ум в главата – да се свети мъдростта МУ?

Вероятно с право ще кажете, уважаеми читатели: Защо ни ги разправяш тези работи? Че не ги знаем ли? Да де, знаем ги, ама пак си ги избираме същите (честно или не).

Ето, например догодина ще има местни избори.

Колко критики, колко клетви и гневни коментари отнесе бедният ни кмет. Жал да ти стане!? И скандалите около него хич не бяха малко. Ама, какво от това! Пак ще си го избереМ. Откъде знам ли? Е, предполагам. Че то какво се е променило? Пак ще си гласуваме с хартиена бюлетинка, а и съставите на изборните комисии едва ли ще се променят особено … Но най-важното –  ние сме си същите. И които ще гласуват „за“, и които ще сме „против“.

Не знам дали зад гърба на любимия ни кмет също виси портрет на някой велик българин – нито съм влизала в кабинета му, нито ми е работа – той е голям човек, аз съм прашинка.  Но мисля, че по-скоро не, защото, съгласете се,

никой не може да се мери с неговите успехи, ум и премъдрост.

Ето, тези дни отбелязахме светла годишнина, свързана с историческото му управление. Четях публикациите за него в медиите и не вярвах на очите си. Велик, несравним, непостижим! А за това, че не е станал някакъв още по-голям началник – национален, международен, та и по-нагоре, трябва да му благодарим. Пожертвал се е човекът и е останал тук, за да се грижи за нашето добруване и просперитет.

Как пък някой не го попита нещо неудобно, мъничко критика да имаше поне, едно по-така въпросче. Нееее, захарта така се стелеше из виртуалното пространство, че на няколко пъти кихнах. А като кихне човек и някак му се просветлява мозъкът, та се сетих. Неотдавна стана известно, че са оправдали прочутия ни градоначалник (спрян по късна доба в лъскавия си автомобил)

във връзка с отказа му да даде проба за алкохол и наркотици.

Да ви призная откровено, приятели и мразители мои, на мен и през ум не би ми минало да не се подчиня на разпореждане на служител на реда, което си е в реда на нещата – законно, по правилата, предявено от легитимирал се представител на пътна, или, която и да е друга, полиция. Ще кажете, сигурно защото не пиеш?! Така е, но не е затова. Уважавам българските институции и техните представители дотолкова, доколкото те си вършат работата, не превишават правомощията си и спазват законите и правилата, които регламентират тяхната дейност. Обяснението обаче на нашия кмет, че се страхувал да не му скроят номер и евентуално пробата, която ще даде, да не отговаря на реалността, ме изуми. Той, най-висшият представител на местната власт, не вярва на една от най-важните институции – тази, която отговаря за реда и сигурността на гражданите! И ние какво – да й вярваме ли, или да последваме светлия му пример?

Е, нека му кажем, че даде много лош пример на съгражданите си.

Само че ние със сигурност няма да го последваме, защото нашата сага няма да завърши с хепиенд. Гарантирано!

Ще кажете, станалото – станало. Кой крив, кой прав – времето ще покаже. То е най-добрият съдник на делата ни. Но е време и да се поразмислим. Дали животът ни наистина зависи от нашите избори и решения, или е по-удобно някой друг да решава вместо нас, та после поне на воля да го ругаем?!

Но ако все пак решите, уважаеми читатели, във важния ден отново да отидете за гъби, преди това си поръчайте портрета МУ!

Просто му дойде времето.

(Видяно 357 пъти)