Тъй като почти всички се изказаха по темата за изборите, време е и аз да се наредя между самозваните коментатори. Самозвани, защото си позволяваме да споделяме мнение, без някой да ни го е искал или да ни е упълномощил за това. Има си официални коментатори, те са по телевизиите и умно (за разлика от нас дилетантите) обясняват на „простия“ български народ, като какво се е случило. Само че в наши дни, за разлика от едното време, живеем в демокрация (макар че някои все още ги е страх от тази непозната/нелогична и плашеща среда) и всеки е в правото си да изкаже мнение. Отделен въпрос е кой как го прави – разумно, деликатно, интелигентно и без да пропагандира своята теза. Или! Гневно, назидателно и с изкривени факти. Все пак не искам да абсолютизирам, защото това са идеалните варианти (по-скоро теоретични), но се разпределят горе-долу така.
Ще се върна малко назад (около 2 години), когато в нощта след изборите за кмет и общински съветници, всички, които се надявахме на промяна, си легнахме раничко, тъй като, нека си признаем, не очаквахме да се случи. След като прилежно и отговорно бяхме осъществили правото си на глас, някак си по навик, решихме, че и този път ще е като другия и като няколкото предишни пъти. Знаехме, че по нашенско, а и не само, изборите се купуват, манипулират, фалшифицират и други подобни срамни (но работещи) практики, така че …
Но!
Промяната се случи. Тогава наистина вярвахме, че е станало чудо, но с времето едва ли някой от нас вече мисли така. На фона на изводите, които ще направя за онези, а и за тези избори, вероятно част от читателите ще се разгневят – тяхно право е, но аз все пак ще ги споделя.
Пазарджик се промени. Хората на Пазарджик вече не са същите. Разбира се, не говоря за всички около 96 000, които са имали право на глас, а за онези, които отговорно и информирано гласуваха. За купения вот вече е ясно и на гарагашките. Това, което видяхме по телевизията от Пазарджик в изборния ден, а го видя и цяла България, та и Европа, беше колкото абсурдно и грозно, толкова и трагикомично. Колкото се ядосвах, толкова се и се смях (за което моля да не ми се сърдите). Това си бяха перфектни картинки от рубриката: Гледам и не вярвам на очите си! Само че ние вярвахме, вярвахме и още как, дори бяхме сигурни, че нещата са точно такива, каквито изглеждат. Но институциите не повярваха. Бедните институции! Не знам дали си дават сметка в такива моменти колко недоверие акумулират и колко гняв събират хората срещу тях.
И това го видяхме с очите си. А колко не видяхме?!
И отново резултатите ни изненадаха. Защо ли? Защото част от нас живеят в своя измислен свят зад стените на крепостта (дом), седят си на диванчето пред телевизорите и диплят политиката. Чух ги тези дни многократно – на пазара, на опашка в магазина, по пейките в парка, в кафето … Не можеха да се начудят какво се случи! И, разбира се, точно за това не били гласували. Знаели си, че така ще стане. Пък и да бяха гласували все тая, ама не са … Кой затварял буркани, кой варил лютеница, кой правил ракия, кой отишъл за гъби – все полезни занимания. Но за разлика от някои, които не могат да се начудят на тази индиферентност, аз ще ви кажа, че ги разбирам. Търсят си всякакви оправдания затова, че не са гласували (мога да ви изброя поне десетина), а всъщност основните причини са две. Мързи ги да отидат до урната – никакъв келепир няма в тази работа или пък не смятат, че това е важно и ще промени живота им.
Толкова съм писала за това колко е важно всеки за гласува, че ще бъде банално да влизам отново в тази „агитация“. Или си гражданин с главно Г, или си просто данъкоплатец. Всеки сам избира.
И още нещо важно.
Въпреки тоновете помия, които се изсипаха върху настоящия кмет и неговия екип (честно казано, не знам как се издържа това), очевидно е, че се е справил. Защото ако не беше купения вот, ППДБ щеше да бъде първата политическа сила в нашата община (а в града вече е). И това се дължи на делата на местната власт, не на държавната.
За Пазарджик и жителите му беше безкрайно унизително да се подиграват с тях, да ги наричат прости, заспали, смотани и … да си сърбат попарата. Аз пък ще ви призная, че на мен това не ми подейства негативно. Защото, ако 10 000 са се продали, останалите 86 000 не са – гласували, негласували, смотани, будни, заспали и каквито още се сетите. А и голямата покупко-продажба свърши. Засега. Ясно е, че няма как всички да сме еднакви – да гласуваме идентично, да симпатизираме на една и съща партия и да харесваме едни и същи лидери. Различието е заложено в природата ни,
но на бялото никой не може да каже черно, колкото и да се опитват някои.
Мисля, че Пазарджик се събуди и това е необратимо. Гордея се с онези мои съграждани, които гласуваха по съвест и не продадоха вота си. Гордея се и с онези, които се кандидатираха, макар и със скромни изгледи за успех, защото искаха да помогнат на добрите каузи и на почтените политици. Има ги. Калта срещу тях не спира, но все някога ще се оттече, злобата ще се умори и паричките ще секнат.
А това, че Пазарджик цяла седмица е в национален ефир – няма лошо. Колкото ни плюят, толкова и ни се радват. Всеки сам да избере какво заслужава от това обществено внимание. Скоро ще ни забравят и животът ще си продължи в старото русло.
А ние ще си останем с поуката: Каквото повикало, това се обадило.
А какво ще се обади, скоро ще разберем.
Дано е за добро.