Беше късният следобед на Бъдни вечер. В големия супермаркет, накрая на града, все още бе оживено, но хората постепенно намаляваха, а и очевидно много бързаха. В поведението им вече се долавяше онази нервност, която не само няма нищо общо с празничното настроение, но и понякога го съсипва. Между щандовете все още се мяркаха клиенти с пълни колички и тежки торби с покупки, но повечето бяха дошли в последния момент за нещо пропуснато или забравено, макар също толкова важно за празничната трапеза.
На Каса 2 имаше трима души –
възрастни мъж и жена, с една от онези колички на две колелца, без които бабите не ходят на пазара, и млад мъж, на около 30, който за разлика от всички останали беше спокоен, щракаше си нещо на телефона и не бързаше заникъде. Момичето на касата очевидно бе уморено, на въпреки това любезно посрещаше клиентите с „добър ден“ и ги изпращаше с „весела Коледа“.
Бабата и дядото тъкмо приключваха с прибирането на продуктите – хляб, мляко, сирене и няколко мандаринки, когато на опашката се наредиха четири момченца. Бяха между 3 и 6-годишни, слабички, дрипави и премръзнали. Те сложиха на лентата няколко бонбончета от онези, които се продават на килограм и винаги се намират при входа на магазините, насипани в големи стъклени буркани. И тримата клиенти на Каса 2 се обърнаха и ги изгледаха с онова чувство, което вероятно е познато на всеки един от нас – тъга, състрадание, болка …
Цял магазин със сити хора,
които бутаха препълнени колички и четири гладни дечица с шепичка бонбони на лентата.
Дядото тъкмо плащаше, когато се сети за нещо и се обърна към младата касиерка:
-Мило дете, искам да платя бонбоните на децата.
Младежът, който привидно продължаваше да се взира в телефона си, вдигна глава, усмихна се на старците и каза:
-Моля Ви, бъдете така добър, нека аз да ги платя.
Но старците вече си тръгваха, помахаха му усмихнато и излязоха от магазина. Девойката на касата вдигна глава и
младежът видя в очите й сълзи.
В този момент четири изподраскани и премръзнали ръчички се протегнаха и грабнаха бонбоните. Но преди да успеят да изхвърчат от магазина, момичето им извика:
-Дечица, и не забравяйте да благодарите на Дядо Коледа!
Децата се стъписаха. Ама наистина, ама разбира се, че това беше Дядо Коледа – беше стар, имаше брада и очила, усмихваше се и им подари бонбони.
Младият мъж плати сметката си, но не бързаше да тръгне. Сякаш някаква магия го задържаше на касата. И тъй като очевидно и той вярваше в добрия старец, а и реши, че и за него ще е останало малко вълшебство на Каса 2, погледна смутено касиерката и малко неуверено я покани на кафе. Като й свърши смяната, разбира се.
Тя беше толкова нежна, с лице, бяло като сняг и с коси, черни като абанос … В първия момент девойката наведе глава и се изчерви, но после кокетно отметна косите си и каза:
-Да, с удоволствие, смяната ми свършва след час. Казвам се Снежанка.
Младежът се изненада, но бързо се окопити и се усмихна:
-Аз пък съм Принцът.
Двамата прихнаха да се смеят и понеже нямаше повече клиенти на касата, подхванаха един от онези сладки, безсмислени разговори, които понякога слагат началото на нещо голямо и истинско.
А навън, четиримата гаврошовци, надули бузки, пълни с бонбони, тичаха като вихър, за да настигнат Дядо Коледа. Толкова много неща имаха да му казват!
Но когато настигнаха двамата старци и те се обърнаха към тях, спряха като заковани и млъкнаха.
-Е, какво, дечица, имате ли още желания? – попита милият старец.
Но, навели главички, те пристъпваха от крак на крак, взираха се в скъсаните си маратонки и продължаваха да мълчат.
Тогава най-малкият смело вдигна главичка и попита:
-А сняг може ли?
Може – засмя се от сърце Дядо Коледа – но затова ще помолите Баба Хола.
Старицата погали мъничето по главичката и махна с ръка към небето.
И … заваля. Първоначално се завъртяха няколко дребни снежинки, а после заваля ситно, гъсто, покри планината, засипа града и покри света с чистота и покой.
Това е една истинска история, скъпи читатели. Може би не беше точно на Каса 2, може би и младежът беше малко по-голям, а девойката – с руси къдрици, наистина не помня. Но, повярвайте ми, магията си беше съвсем истинска.
Особено за тези, които вярват в приказките.