Февруари

Като заваля сняг, та … цял уикенд. Вали, вали не спира. Затрупа къщите, затрупа парковете, покри улици и тротоари. И стана светло, чисто и красиво! Погледна през прозореца гражданинът, просветна му пред очите, усмихна се той, отпусна си душата, облече топло децата и хайде на Острова! А там ледената красота е преплела пръсти в клоните на дърветата и току-сипе диамантен прах върху дошлите да се порадват на зимата. Смях, радост, пързалки, закачки … С поруменели бузи, премръзнали ръце и блестящи очи, макар и поуморени, привечер децата тръгват тъжни към дома си,

за да седнат отново пред компютрите

и да разкажат на другите деца за зимата.

Свърши уикендът. Дойде отровният понеделник. И зимата вече на никого не изглеждаше прекрасна. Снегорините почистиха шосетата, по-трудолюбивите граждани отрано проправиха пътечки пред домовете си, бодри пенсионери обилно посипаха сгур край контейнерите, които черно димяха и разстилаха прах и сажди по чистото бяло, от камионите насипваха пясък и хвърляха луга … Химикали топяха зимата.

И градът си стана същият като преди.

И гражданите, и те.

Изведнъж снегът започна да им пречи, защото колите им боксуваха, краката  им се намокриха, ушите им премръзнаха, душите им се затвориха … И пак станах гневни. И започнаха да търсят виновни, да вдигат врява, да констатират, анализират и преувеличават, само защото краката им се намокриха и не можеха да карат много бързо бързите си коли, … а всички страшно бързаха.

И тогава зимата люто се разсърди

и остана в този град  само няколко дни.

Толкова се разсърди, че реши в някой не толкова далечен ден напълно да спре да ги спохожда. Та да тръгнат да я търсят високо в планините –  при лавините, вълците, пропастите и адския студ.  Но да бъде късно да си я върнат!

А децата, вече пораснали, да си спомнят може би точно тази зима и този сняг и да разказват на децата си, че едно време и тук е имало зима, но хората не я искали и тя си тръгнала. И те вече не ходели с мокри крака и премръзнали уши, карали с всичките си  (конски) сили бързите си коли и нищо, абсолютно нищо вече не им пречело да бързат.

Но пак намирали за какво да се гневят.

И … пак не били щастливи.

Бел. авт. Написано през февруари 2010 г.