За кмета – с обич и омерзение!

Публикувано от: | 29.01.2021

И замириса на пролет … Небето се изчисти, тревичките показаха връхчета над мократа земя, грейна слънчице и погали изнурените ни от студ, вируси и всякакви зимни тегоби лица … Вероятно ще кажете, скъпи читатели: Ти нещо да не си мръднала, каква пролет, какво слънце и какви тревички сънуваш?! И ще сте прави! Но не, не съм се побъркала. По едно време без малко щях (когато по новините говореха и показваха само смърт, чували с трупове, умиращи по стълбите на болниците хора и т.н.). Ама ми се размина … Засега. А причина за ведрото ми настроение (и привидения) стана една много приятна новина от тези дни, свързана с нашия кмет. И като я прочетох, ми стана едно пролетно, хубаво и т.н. А какво се съдържа в това „така нататък“ ще  разберете по-долу.

Веднага обаче ще си призная, че поводът за този текст е не само съдържанието на новината – безспорно приятна, колкото десетките коментари във ФБ под нея. А тя беше публикувана многократно, разбира се, за чест и слава на прочутия ни кмет.

Предполагам, се досещате, че става въпрос за поредната градинка, която, както обявиха от кметския екип, скоро ще блесне с нова премяна – цветенца, пейчици, детски съоръжения, приказни фигурки … За което – браво! Може да съм един от най-дълголетните, упорити и злостни критици на кмета, но когато е за хубаво, си го признавам без бой.

Така че, този път ДА – новината е прекрасна.

Вероятно скептиците ще кажат: Нека първо почакаме да видим, кой, какво, как и за колко, пък после ще говорим. Така е, но все пак на този етап  – намеренията са добри. Да, обаче дяволът в мен не мирясва и пак ми нашепва онази втора моя любима мъдрост: Пътят към Ада е осеян с добри намерения! (датирана от далечния 17 век, сиреч, проверена). А ми е настолна, защото все се надявам да ме възпира в намеренията ми за добри дела, които понякога само на мен ми се струват добри.

Знам, че каквото и да напиша за кмета –  и хубаво, и лошо, ще ме разпънат. Но въпреки това ще го направя, защото понякога захарната пудра, която се сипе по него, ми идва в повече. А и очевидно

продължавам да не се съобразявам с поуките от любимите ми мъдрости.

Но нека продължим с коментарите под добрата новина. Както е печално известно, не съм фенка на кмета и не се причислявам към неговите приятели и последователи, които от сутрин до вечер го славославят. Но въпреки това чета и се информирам достатъчно, за да уловя тенденции, които обаче (честно казано) не са показателни за гласуването на местните избори. Но това е друга тема.

Страстите около нашия градоначалник са жестоки. Върлите фенове направо крещят: Луди ли сте, не виждате ли колко много направи, преобрази града, всичките кметове заедно преди него не са направили толкова, колкото той направи. Това, последното, предполагам е инспирирано от Големия бос, който все такива ги приказва – никой и нищо преди него не може да се мери със сътвореното в неговите мандати, с неговия ум, размах и справедливост. И ако ми позволите леко отклонение.

Не ви ли се струва, че нашият кмет взе леко да имитира големия началник в София

 – инспектира ремонти, наглежда обекти, а на снимките, елегантен (малко денди пада, де) и вдъхновен, сочи с десницата си към светлото ни бъдеще. И тук няма да се сдържа  да му кажа, че имитациите винаги са евтини, а понякога и жалки. И хич да не мисли да тръгва и той с някоя джипка по обектите, че ще стане за смях! По-добре да яхне велосипед – всички ще му се зарадват. Така поне ще открие колко нужни са за нашия град велосипедните алеи (малък град, равен) и как, ако повечето от нас ги предпочетат като транспорт, ще спадне напрежението по улиците, въздухът ще се поизчисти, а и ще започнем масово да спортуваме. Нали това е темата днес!?

Но да продължим с феновете. Те не само го славословят (изглежда логично – харесват го, хвалят го), но и яростно громят другите – слепите, завистниците, платените критикари, амбициозните кариеристи, които не са успели да се докопат до властта. И понякога битката така се разгаря, че се стига до обвинения и обиди, които не правят чест на никой  наш, що-годе образован, съгражданин. Не мога да се сдържа да дам още един съвет, този път на всички субекти, които наемат тролове (без значение от коя партия са).

Първо да ги прекарват през тест за грамотност.

Защото някои от тях направо вредят на „работодателите си“. И тук изобщо не става дума за многострадалния пълен член, къде се пише запетая или Й?! Да речем, в тези времена това се приема като висш пилотаж в граматиката. Поне едно смислено изречение да докарат, което да започва с главна буква, да завършва с точка и да има разбираемо съдържание. Не само гняв и удивителни (!)

Но не към тези субекти се обръщам сега. Защото, предполагам, повечето от тях биха казали: Ти пък да не си много грамотна?! И това съм го преживяла и то от човек, който в обстоен коментар под текста ми, имаше изписани правилно само три думи. Не! Става въпрос за другите – и поддръжници, и критици на кмета, които можем поне да спазваме  добрия тон. Не вярвам някой да е убедил другиго във ФБ в каквото и да било! Живеем в един град (някои вече не, но го припознават като родно място, което обичат), в някаква степен сме общност, срещаме се по улиците, разговаряме, макар и понякога резервирано,

харесваме се или не, но сме тук – и на живо, и виртуални.

Все трябва да има нещо, което да ни обединява – голям успех или беда, красотата на парковете и градинките ни или гнева пред непочистените боклуци, глутниците кучета, неадекватните и странни (понякога) решения на Общинския съвет! Дали, ако обединим енергията си, за  да намерим обща кауза, не бихме се почувстваме по-добре?! Наистина не знам, но не може да ни обединява само историята – да се прекланяме пред паметници на заслужили наши предшественици и същевременно да се срамуваме от някои лица, които полагат пред тях венци и цветя, купени с нашите пари.

Фейсбук, както и другите социални мрежи, са вече неизменна част от нашия живот. Очевидно ще ставаме все по-виртуални и все по-малко истински. Само че, ако аз си създам перфектен образ във Фб и дядо Джон Незнамкойси от Великобритания си рече: Брех, каква мацка!, тук („така е във малкия град, този град старомоден и скучен“) наборите ще си умрат от смях!

Така че …

По-горе билото, майстори!

Бел. авт.: Заглавието на текста и заключителното изречение са заимствани от разказите на Дж.Д.Селинджър: „На Есме – с обич и омерзение“ и „По-горе билото, майстори“.

(Видяно 321 пъти)