Едно време бях отявлена феминистка. Е, мина ми! Квинтесенцията от този период е: Изборът си е твой, госпожо! Или правиш кариера, или си гледаш семейството и децата! Е, нещата се промениха. Не много, ама като за балканска държава не е и малко! Иначе, опозицията си е същата, макар и поприкрита – категорична, безкомпромисна и лицемерна (в смисъл: на колежката се възхищавам, ама не искам жена ми да е като нея).
Предполагам, много от четящите тук жени ще си спомнят без усилие, как в училище са били първи по успех, в университета – отличници, имат по няколко магистратури, а някои са защитили докторантури, дори дисертации. И … идва онзи щастлив момент – бялата рокля, заветното „да“ пред олтара – „в радост и скръб, в бедност и богатство, в болест и здраве, докато смъртта ни раздели“.
Дотук с романтиката!
А сега ще ви върна 70-80 години назад в консервативна Великобритания, където един прочут мъж – Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, обидил една жена – активистка, защитничка на правата на работниците и депутат. Възмутена от поведението му, тя казала: „Сър, вие сте пиян” (което било абсолютно вярно). Чърчил спокойно отговорил: „А вие, мадам, сте грозна. На сутринта обаче аз ще бъда трезвен, а вие ще си останете грозна”. Случката останала в историята и вероятно много хора са се смели над остроумието на този прочут мъж. Е, аз не съм от тях! И ако се беше случило с мен, вероятно щях да го цапардосам, с каквото ми попадне, и да приключа диалога (да речем) със следната реплика: „Може и да се събудите трезвен, г-н Чърчил, но пък ще сте с цицина. Нека тя Ви напомня, че
може да сте всичко друго, но не и джентълмен“.
Но … да не се размечтаваме. Все пак, да припомним, че остроумният господин е американец по майчина линия, а между тях определено са твърде много каубоите, разбойниците и грубияните (и на нас нищо ни).
С риск да бъда обвинена в дискриминация (красиви – грозни), бих попитала: Ако една жена е грозна, но умна, образована, енергична, находчива, работлива, амбициозна и кадърна във всяко едно отношение, дали да не вземем лицемерно да й препоръчаме поне да направи кариера. Тъй и тъй няма кой да я вземе за жена?! Ако обаче е всичко това, но е и хубава, направо не е за завиждане. Трябва да избира с какво да върви напред – с ума или с красотата си? И тук няма да ви принизявам, уважаеми читатели, като изброявам как една жена може да използва красотата си, за да направи кариера. Другото обаче е по-трудно.
Красивите жени, които дръзват да вървят напред с ума си,
ги чакат беди и премеждия, за каквито не са и сънували. И много от тях се отказват. На другите пък ние дружно помагаме да го направят, ако все пак са упорити и продължават напред. Част от мъжете, защото: „тия жени къде са тръгнали, я да си гледат къщата“, а част от жените или защото ги мъчи завист (човешко е), или защото това вече им се е случвало и са се предали! Няма лошо. Животът ни трепе и мачка всеки Божи ден. Някои задържат дъх и продължават, но други се отчайват и озлобяват. Как да им се сърдиш?!
Но да си дойдем на думата. В последните няколко месеца отвратителни спекулации тормозят и унижават една млада жена. Омерзена съм от простотията, наглостта, перфидността и парвенющината на едни лица – политици и други подобни, които се нахвърлиха вкупом върху нея.
Не познавам Лена Бориславова, никога не съм я виждала на живо, не съм говорила с нея, не ми е никаква и няма да ми бъде. Тя е просто една млада жена с отлично образование, хубава, мила и много умна, която умее да говори и запазва самообладание в трудни моменти. И … не се предава. На всичкото отгоре беше говорител на правителство, което искаше да изчисти Авгиевите обори, но не успя. Защото отпорът беше страшен.
И глутницата нападна.
Имаше всякакви вълци в нея – от много образовани, с престижни постове и институционална сила, до парвенюта, случайно изгрели в политиката, и най-вече на екрана, които направо удариха дъното с простотия, грубост и „оригиналност“. Господинът, който излезе на трибуната на Народното събрание, с тениска с надпис Harvard, очевидно бе решил, че е време да направи нещо наистина изключително, за да остане в историята. Защото си отива от политиката! (Аз поне се надявам да е завинаги.) Къде е той, къде е Лена!? Някаква си пикла, която се развява по коридорите на властта и се мисли за много умна. Ама, завършила била Harvard! Кое? Кое? За пръв път го чуваме!
Сигурно иронията ми няма да се понрави на мнозина, но това е моят щит, скъпи читатели. Защото наистина съм уплашена от това, което става в обществото ни. Такива хора, такива „джентълмени“, не се спират пред нищо. Думите им са напълно премерени, за да ударят в целта. А целта е да смажат, да съсипят, да разплачат, да сломят. Само си представете, че това беше вашата сестра, дъщеря, внучка или приятелка … Ама, ние обикновено това не успяваме да си го представим и се хващаме на „веселото“ хоро. Сипем огън и жупел, качваме гадни картинки, присмиваме се,
надграждаме злобата.
А дали сме доволни от себе си? Дали успокояваме съвестта си с онези чудни български поговорки: „Да би мирно седяло, не бе чудо видяло“, „Преклонена главица сабя не сече“, „Няма дим без огън“ … ? Сиреч, не може пък съвсем нищо да не е имало, все някой е сгазил лука!
Знам, че не успях да прикрия гнева си, но не мога да забравя сълзите в очите на това момиче, когато един „топ журналист“ навря микрофона в лицето му и попита: „Още ли сгодена? Миро да не се отказа?“. Лена повдигна ръка, за да покаже пръстена, а в очите й имаше сълзи. Беше отвратително!
Сега разбирате ли защо бих цапардосала Чърчил заради онази реплика?!
Скъпи мъже,
Знаем, че ви е много трудно в този свят, защото трябва да влезете в много роли.
Най-напред да пристигнете като принца на бял кон.
После да събудите принцесата с целувка.
Да й подарите замък.
Да бъдете най-добрият съпруг и баща на света!
Да не поглеждате други жени и да не пожелавате жената на ближния си.
Да не пиете бира, защото къде сте видели принц с шкембенце?
Ако може и изобщо да не пиете, най-много 2-3 пъти в годината.
Да печелите добре, за да изпратите децата в добър университет (може и в Харвард) …
Но, повярвайте ми, всичко това не би имало абсолютно никакво значение, ако не сте джентълмен – дълбоко в себе си, в душата си, в природата, в същността си. Всяка жена рано или късно го разбира, но няма да ви го признае.
Защо ли?
Защото джентълмените не се нуждаят от това, за да бъдат джентълмени.