Джентълменът с тениската

Публикувано от: | 04.08.2022

Едно време бях отявлена феминистка. Е, мина ми! Квинтесенцията от този период е: Изборът си е твой, госпожо! Или правиш кариера, или си гледаш семейството и децата! Е, нещата се промениха. Не много, ама като за балканска държава не е и малко! Иначе, опозицията си е същата, макар и поприкрита – категорична, безкомпромисна и лицемерна (в смисъл: на колежката се възхищавам, ама не искам жена ми да е като нея).

Предполагам, много от четящите тук жени ще си спомнят без усилие, как в училище са били първи по успех, в университета – отличници, имат по няколко магистратури, а някои са защитили докторантури, дори дисертации. И … идва онзи щастлив момент – бялата рокля, заветното „да“ пред олтара  – „в радост и скръб, в бедност и богатство, в болест и здраве, докато смъртта ни раздели“.

Дотук с романтиката!

А сега ще ви върна 70-80 години назад в консервативна Великобритания, където един прочут мъж – Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, обидил една жена – активистка, защитничка на правата на работниците и депутат. Възмутена от поведението му, тя казала: „Сър, вие сте пиян” (което било абсолютно вярно). Чърчил спокойно отговорил: „А вие, мадам, сте грозна. На сутринта обаче аз ще бъда трезвен, а вие ще си останете грозна”. Случката останала в историята и вероятно много хора са се смели над остроумието на този прочут мъж. Е, аз не съм от тях!  И ако се беше случило с мен, вероятно щях да го цапардосам, с каквото ми попадне, и да приключа диалога (да речем) със следната реплика: „Може и да се събудите трезвен, г-н Чърчил, но пък ще сте с цицина. Нека тя Ви напомня, че

може да сте всичко друго, но не и джентълмен“.

Но … да не се размечтаваме. Все пак, да припомним, че остроумният господин е американец по майчина линия, а между тях определено са твърде много каубоите, разбойниците и грубияните (и на нас нищо ни).

С риск да бъда обвинена в дискриминация (красиви – грозни), бих попитала: Ако една жена е грозна, но умна, образована, енергична, находчива, работлива, амбициозна и кадърна във всяко едно отношение, дали да не вземем лицемерно да й препоръчаме поне да направи кариера. Тъй и тъй няма кой да я вземе за жена?! Ако обаче е всичко това, но е и хубава, направо не е за завиждане. Трябва да избира с какво да върви напред – с ума или с красотата си? И тук няма да ви принизявам, уважаеми читатели, като изброявам как една жена може да използва красотата си, за да направи кариера. Другото обаче е по-трудно.

Красивите жени, които дръзват да вървят напред с ума си,

ги чакат беди и премеждия, за каквито не са и сънували. И много от тях се отказват. На другите пък ние дружно помагаме да го направят, ако все пак са упорити и продължават напред. Част от мъжете, защото: „тия жени къде са тръгнали, я да си гледат къщата“, а част от жените или защото ги мъчи завист (човешко е), или защото това вече им се е случвало и са се предали! Няма лошо. Животът ни трепе и мачка всеки Божи ден. Някои задържат дъх и продължават, но други се отчайват и озлобяват. Как да им се сърдиш?!

Но да си дойдем на думата. В последните няколко месеца отвратителни спекулации тормозят и унижават една млада жена. Омерзена съм от простотията, наглостта, перфидността и парвенющината на едни лица –  политици и други подобни, които се нахвърлиха вкупом върху нея.

Не познавам Лена Бориславова, никога не съм я виждала на живо, не съм говорила с нея, не ми е никаква и няма да ми бъде. Тя е просто една млада жена с отлично образование, хубава, мила и много умна, която умее да говори и запазва самообладание в трудни моменти. И … не се предава. На всичкото отгоре беше говорител на правителство, което искаше да изчисти Авгиевите обори, но не успя. Защото отпорът беше страшен.

И глутницата нападна.

Имаше всякакви вълци в нея – от много образовани, с престижни постове и институционална сила, до парвенюта, случайно изгрели в политиката, и най-вече на екрана, които направо  удариха дъното с простотия, грубост и „оригиналност“. Господинът, който излезе на трибуната на Народното събрание, с тениска с надпис Harvard, очевидно бе решил, че е време да направи нещо наистина изключително, за да остане в историята. Защото си отива от политиката! (Аз поне се надявам да е завинаги.) Къде е той, къде е Лена!? Някаква си пикла, която се развява по коридорите на властта и се мисли за много умна. Ама, завършила била Harvard! Кое? Кое? За пръв път го чуваме!

Сигурно иронията ми няма да се понрави на мнозина, но това е моят щит, скъпи читатели. Защото наистина съм уплашена от това, което става в обществото ни. Такива хора, такива „джентълмени“, не се спират пред нищо. Думите им са напълно премерени, за да ударят в целта. А целта е да смажат, да съсипят, да разплачат, да сломят. Само си представете, че това беше вашата сестра, дъщеря, внучка или приятелка … Ама, ние обикновено това не успяваме да си го представим и се хващаме на „веселото“ хоро. Сипем огън и жупел, качваме гадни картинки, присмиваме се,

надграждаме злобата.

А дали сме доволни от себе си? Дали успокояваме съвестта си с онези чудни български поговорки: „Да би мирно седяло, не бе чудо видяло“, „Преклонена главица сабя не сече“, „Няма дим без огън“ … ? Сиреч, не може пък съвсем нищо да не е имало, все някой е сгазил лука!

Знам, че не успях да прикрия гнева си, но не мога да забравя сълзите в очите на това момиче, когато един „топ журналист“ навря микрофона в лицето му и попита: „Още ли сгодена? Миро да не се отказа?“. Лена повдигна ръка, за да покаже пръстена, а в очите й имаше сълзи. Беше отвратително!

Сега разбирате ли защо бих цапардосала Чърчил заради онази реплика?!

Скъпи мъже,

Знаем, че ви е много трудно в този свят, защото трябва да влезете в много роли.

Най-напред да пристигнете като принца на бял кон.

После да събудите принцесата с целувка.

Да й подарите замък.

Да бъдете най-добрият съпруг и баща на света!

Да не поглеждате други жени и да не пожелавате жената на ближния си.

Да не пиете бира, защото къде сте видели принц с шкембенце?

Ако може и изобщо да не пиете, най-много 2-3 пъти в годината.

Да печелите добре, за да изпратите децата в добър университет (може и в Харвард) …

Но, повярвайте ми, всичко това не би имало абсолютно никакво значение, ако не сте джентълмен – дълбоко в себе си, в душата си, в природата, в същността си. Всяка жена рано или късно го разбира, но няма да ви го признае.

Защо ли?

Защото джентълмените не се нуждаят от това, за да бъдат джентълмени.

(Видяно 483 пъти)