Архив на автора: Мариана Бойрикова

Непоносимо

Публикувано от: | 24.06.2022

 „Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима …“ Така се пее в една прекрасна българска песен от недалечното минало. Когато си млад, приятели – бол, но с годините редиците им оредяват, а накрая (краят за всеки е различно понятие), остават наистина толкова. И са ти достатъчни. Къде ли обаче са другите? Но! Тук…
има още »

„Онуй, що беше, е изгубено навеки“

Публикувано от: | 17.03.2022

„Светът е променен.  Усещам го във водата. Усещам го в земята. Долавям го във въздуха. Онуй, що беше, е изгубено навеки.Защото няма живи, които да го помнят“ (Властелинът на пръстените) Чета и не вярвам на очите си. Приятели, хора, които харесвах, пишат толкова неадекватни постове за войната, че се питам: В един свят ли живеем,…
има още »

И хубави неща, и горчиви (Монолог на една баба)

Публикувано от: | 21.01.2022

Стига с тази политика! – скастри ме по телефона приятелка по повод скромните ми писателски опити. Напиши нещо весело, накарай ни да се усмихнем! И как да го направя?! Не ни останаха сили нито за усмивки, нито за шеги. А и за да можеш да се шегуваш със сериозните неща, се изискват едни по-особени качества…
има още »