По времето на социализма много се ядосвахме, когато някой ни кажеше, че сме провинциалисти. Всъщност си е така – има си столица, има си и провинция. Но тогава това „прозвище“ криеше друг смисъл – че сме селяндури, задръстеняци и смотаняци. Е, мина време, много провинциалисти станаха столичани и обратно, но все пак „раната“ остана. …
има още »
В зелената долина живееше малък град. Жителите му сигурно биха поспорили затова дали градът им бе наистина малък, защото беше по-скоро среден, но това разбиране за него си остана от едни минали времена и една песен за малкия град, в която се пееше: „тук във тъмно започва денят и завършва със първа програма”. Тогава по…
има още »
Едно време, ако някой искаше „деликатно“ да се пошегува с великата ни комунистическа партия, казваше: „Да живеят всички БКП-та по всичките земни кълбета!“. Защото ние все това скандирахме по манифестациите – това „да живей“, онова „да живей“. А ликовете на пресветлите ни вождове грееха от стените на всяко училище, институция, организация, та и в немалко…
има още »