Трябва да си призная, уважаеми читатели, че не успях докрай да схвана като какво точно се случи с црънчанската гора. Решението на Общинския съвет за продажбата – ясно. Там си знаем: Каквото нареди Шефът, това става! Ама, ще кажете, имало и гласове против! Сигурно. Винаги има. Но само един от тях беше ясно изразен, публичен и категоричен. Другите бяха слабички, май. И тъй като мястото ми е ограничено, а и времето, ще се спра само на едно мъничко нещо, което според мен е важно. Дори нещо повече, потресаващо е: поводът за продажбата – „отпаднало предназначение”. Наистина не мога да схвана как на една гора може да й отпадне предназначението. Че какво друго ще бъде? Хълм, ливада, връх, язовир, пасище!?
Всъщност … не ви казвам истината.
Напълно ясно ми е. А и по закон сигурно всичко е изпипано. Но въпросът има и друга страна: морална, етична, човешка. Видяхме, че каквото може да се продаде в тази община, вече се продаде. Което можа и което не можа (на косъм). Продажбите, инициирани от прекрасния ни кмет, и гласувани от най-важния орган на местното самоуправление (и преданото МУ мнозинство), надминаха всичко видяно и чуто досега. То вече май няма и какво. Продадоха всичко, паричките заминаха, а трябват още. Винаги трябват! И така полека-лека дойде ред на Шеруудската, пардон, црънчанската гора. Е, слава Богу, там поне се намериха едни смели хора, които казаха: НЕ! А в днешно време да кажеш НЕ на голямото началство си е сериозна работа.
Иска се кураж!
Не да се криеш зад анонимни профили във фейсбук и измислени никнеймове, а да застанеш открито с лицето и името си (както и да имаш едни други атрибути, които много „истински мъже” се пъчат, че имат)! Колкото и тривиално да звучи, това означава да кажеш НЕ на страха, на своеволията, на феодалната зависимост, на арогантността и лицемерието. Не познавам тези хора, но се гордея с тях!
Що се отнася до развръзката, ще кажа само едно. Докато едни хора коленопреклонно благодаряха за дарените пари, аз се смях от сърце. Сигурно ще попитате: Какво пък толкова ти е смешно?! Ами, простичко е и се случва често.
Нарича се «телефонна любов» или «развален телефон»
(но не е задължително да е чрез телефон).
Един казал на друг нещо, той пък го предал на втори, третият на следващия и т.н., и т.н, докато накрая първият разбере, че не е започнал с когото трябва. Кратичко казано: Не са се разбрали още в началото кой, къде, какво и как?! Ами, така е то! Като станат всички големи началници и всеки действа на своя глава, защото си мисли, че е много важен! Ама, накрая се оказва, че не е! Така стават бъркотиите. Говоря принципно, разбира се, нищо конкретно не знам. То пък кой ли точно на мен ще ми каже. Враг №2 на местното управление! А кой е №1, ще попитате? Откъде да знам. От моята камбанария е така.
Съдя по ругатните и обидите, които ми отправят. Там някъде се слагам.
Ще кажете, а какво общо има тук Шеруудската гора. Ще ви кажа! Както си лежах най-безотговорно в неделния следобед с книжка в ръка, внезапно получих прозрение. Изкушените от четенето веднага ще попитат коя пък е тази толкова умна книга?! Ще ви разочаровам – Дневниците на Вирджиния Улф – една гениална писателка (та да знам къде ми е мястото и да не си въобразя нещо).
Но да се върнем към прозрението. Съвсем отговорно заявявам, че това, което се случи, е само началото на един процес. И беше първият опит за отпадане предназначението на всички гори. Защо ли?! Защото на властниците не им трябват скришни и потайни места. Че бая хора май се канят да хващат гората. Включително и по нашата география. Тук на всеки, който не ръкопляска на кмета, и си позволява да каже нещо критично за управлението (нахалник!), дори да е съвсем доброжелателно и без злоба, все там го пращат:
Хващай гората! Хващай гората!
И той, какво да прави човекът, ще трябва да я хваща! Макар че, за съжаление, едва ли ще има късмета на легендарния Робин Худ. Ех, какви прекрасни времена са били някога за дълбоките гори и великолепните стрелци! Но хайде да не се размечтаваме, че първо (бандата разбойници) ще трябва да помислим как да неутрализираме ужасните дронове. Веднага ще ни локализират! То пък дано в колектива се намери поне един инженер, че ако ще сме само пишман филолози – отиде! Най-много да списваме бюлетин: „Спомени от Шеруудската гора”. Ако не ни отрежат Wi-Fi -то, де!
Другото нещо, което ми се ще да споделя с вас (най-сериозно този път), уважаеми и обични ми читатели, е начинът, по който се правят даренията. Не само напоследък и не конкретно въпросното дарение, а изобщо. Винаги съм си мислела, че когато правиш добро/благотворителност, не трябва да вдигаш много шум. Правиш го от сърце, можеш или не можеш, с много или с малко, но без публичност, без камери, телевизии, прессъобщения и т.н. Аз така го разбирам. Направи добро и го хвърли зад гърба си!
Може да се върне при теб, може и да не се върне!
Но тази показност, поне на мен, ми идва много! Разбирам, допускам, че е възможно да греша. Аз съм от друго поколение, а животът непрекъснато налага нови модели и ценности. И знам, че веднага ще ме оборите с поне един безспорен аргумент. Доброто е заразително и като му дадеш гласност, става пример. Така е, но добрият пример също така може да бъде оповестен, дори да е анонимен. Пак ще се разбере за направеното, стига дарителят да желае това (но и без да се изтъпанчва пред медиите).
Чета думите на кмета от последния Общински съвет и недоумявам! От една страна дава висока оценка (естествено) на дарените много хиляди, а от друга – люто се ядосва заради противоречивите оценки на този акт. Виждате ли, може и други да са направили добро, ама той не бил чул!
Значи, щом не е чул, не се е случило?!
Какъв широк мироглед, какво мащабно мироздание! А и не знам дали забелязвате, уважаеми съграждани, но напоследък господинът много ни се кара. Ами, при този светъл пример на национално ниво от кой да гледа – от европейските лидери ли?! Ха! Къде сме ние, къде са те! Голям смях ще падне, ако почнем с тях да се сравняваме.
И накрая. На мястото на хората в Црънча не бих благодарила за многохилядното дарение. Разбира се, това е лично мнение, което не ангажира никого. Може да ви се стори доста крайно, но наистина не разбирам защо трябва да благодариш за нещо, което и така си е твое! Или не? Ако не е на хората, на кого е тогава?! На кметовете, на общинските съветници, на Баба Меца или на Робин Худ?!
А на лицата, сътворили тази, меко казано, бъркотия, бих казала да вземат малко да се засрамят. Също така да се поразходят из Шеруудската, пардон, црънчанската, гора. Там разбойници все още няма. Няма и да има.
Но … бюлетин ще има.