Следновогодишно искрено и лично

Публикувано от: | 24.01.2024

За много години, скъпи читатели. Да е здрава, мирна и … мъдра. Последното сигурно ви се струва прекалено, защото мъдростта се свързва най-вече с горчивия опит, неуспехите, провалите и, разбира се, старостта. А вие може да сте още много млади, дори зелени. Също така може и да сте успели, без много да сте препатили и натрупали толкова горчивина, че ако извикате от болка, ще съборите планина.

Но, да започнем отзад напред. Ще се опитам да бъда поне мъничко мъдра, за да не ви противопоставям и разгневявам дотолкова, че да ми пишете на лични едни не много хубави работи. (Ама, ако пък толкова ви е на сърце, давайте!)

Разбира се, ще започнем със зарята, пиратките, бомбичките и всички други подобни шумни красоти, които пак ни скараха около празниците. Да ти е хубаво, весело и празнично на душата, зависи преди всичко от теб. Не можеш да си кажеш: Тъй като днес е празник, хайде да ядем като невидели, да пием като за последно, да гърмим и да врещим, за да ни стане хубаво. Разбира се, може и да греша (винаги го казвам) и да има хора, които така разбират празника. Но не мисля, че тези, бих ги нарекла, външни фактори особено ще помогнат. Вероятно могат временно да ни откъснат от проблемите, ядовете и тегобите ни, но след като отмине това изкуствено опиянение, става по-лошо. То е като махмурлука, мисля. Е, признавам, че само един път съм го преживяла, но ми стигна за цял живот. Така че … да,

смятам, че решението да няма празнична заря беше правилно.

Както и начинът, по който се изразходваха тези пари – за празничен обяд на хората в Домовете за възрастни в Пазарджик. И ако все пак имате съмнения, само си представете … Остарели сте много, сами сте и сте в дом за възрастни хора. Може да имате близки, които да ви вземат за празника, но може и да си нямате никого. И хич не си мислете, че това време е много далечно и е абсолютно невъзможно да се случи точно на вас. Грешите! Времето лети като лудо. И докато се радвате на отражението си в огледалото, идва ден, в който ще започнете да се стряскате от него. (Аз вече не се стряскам – свикнах.) Да направиш празник на тези хора е, да го наречем съвсем простичко – едно добро дело. И го направихме ние, данъкоплатците, затова

трябва да се радваме, а не да го оплюваме.

Но в новогодишната нощ все пак имаше заря – гражданите не се оставиха без илюминации. Няма лошо, а и не е забранено. Така са решили да си похарчат парите – така са направили, тяхно право е. Дано само не е било напук – би било наистина глупаво. А що се отнася до красотата – красиво било и децата се радвали. Да, красиво е, но има още много красиви неща, които очевидно не забелязваме в делника – цветята,  дърветата, летния дъжд, залезът, усмивките на децата … На тях пък дайте бенгалски огън – тиха красота, почти  в шепичка.

Сега, както се очаква от мен, е време да кажа нещо и за новия кмет. Най-напред да уточним, че не го познавам, не съм го виждала на живо, не съм дарявала средства за кампанията му и не знам почти нищо за него освен обществено достъпната информация. Известно е, че перото ми беше доста критично към бившия. Но не и в началото на управлението му.

Така че не очаквайте да „подпукам“ новия веднага.

Да започнем с най-отявлените критики. Първо. Защо кметът държал толкова дълго стария екип, ами не назначил веднага свои хора?! Да кажем така: Като изключим големите началници, немалко част от останалите служители са гръбнакът на тази администрация. Работили са там дълги години и вероятно са добри в работата си. А дори и да има между тях хора на този-онзи, те едва ли са мнозинство. Пък и нека признаем, има ги във всеки екип. Те са, така де се каже, част от системата и почти сме свикнали с тях.

Второ, за тази работа се иска повече време.

Да се намерят правилните хора – хем да са образовани, хем амбициозни, лоялни и работливи, не е лесна работа. А още по трудно е да се угоди на този-онзи. Няма какво да се лъжем! За да се намери подкрепа в Общинския съвет, трябва да се съобразиш със сума ти претенции. За това се иска политически опит, мъдрост, умение за комуникация, баланс и … дързост. Това последното особено ми харесва, защото е част от собствения ми профил, а в момента го виждам и в настоящия кмет. И трето: Нужни са конкурси, истински, професионално подготвени и справедливи. Да ви кажа под секрет, ако аз днес трябваше да си създам екип, се сещам само за трима души, които начаса бих поканила. Да уточним, че имам над 43 години професионален опит и съм работила с десетки хора. Ами, това е, скъпи читатели, читавите не се срещат под път и над път. Те са си истинско чудо. Но ги има. И нека им дадем малко време, да не бързаме с оплюването.

Че то и ние не сме съвършени.

Не знам кой е новият PR на кмета, най-общо казано, защото вероятно са екип, но и тук се вижда разлика, поне за неизкушени. Тези съобщения в социалната мрежа по различни поводи, написани професионално, грамотно, дори леко емоционално (съпричастно), са един добър начин да стигнеш да широк кръг хора. Разбира се, това в никакъв случай не може и не бива да бъде единственият начин за връзка с хората, защото имаме професионални медии, чрез които информацията стига наистина до всички, но все пак е добра идея.

И една лека критика, ако позволите.

Снимката на кмета в сайта на Общината е, меко казано, неподходяща, дори леко комична. Мисля, че е ясно какво значение и въздействие имат снимките днес. Понякога една снимка говори повече от няколко страници текст (признавам го с нежелание). Знам, че е нещо дребно на пръв поглед, но … аз съм си дребнава.

И нещичко за председателя на Общинския съвет. Време е на сайта на местния парламент да бъдат публикувани снимките на всички общински съветници, по възможност с кратка биография, в кои комисии са и как да се свържем с тях – поне един електронен адрес да има. Нека не забравят, че ние им плащаме заплатите. За приемни дни няма да ги притесняваме, те не са свикнали толкова да се трепят, поне преди беше така, но поне да знаем кои са. Да им пишем, да ги каним на събития, да ги хвалим, та и да ги наругаем, ако се наложи. Разнородна е народната любов. (Аз ли не знам?!)

И накрая, искам да споделя приятното впечатление, което ми направиха отношенията между двамата претенденти за председател на Общинския съвет (по време на дългото и срамно бламиране на този избор). Тяхната въздържаност от нападки и обиди, спокойният и коректен тон, взаимното уважение и нормалното човешко (не политическо) поведение, което демонстрираха, беше нещо наистина ново.

Дано това е и новият тон в новия Общински съвет.

Нека спорят, нека се карат, да дебатират и си повишават тон, ако трябва (все пак е политически орган), но да го правят като интелигентни, възпитани и достойни хора, с които да се гордеем.

И не, не се възприемам като глас на народа или като мъдрост от най-първа величина. Аз съм един най-обикновен глас – глас на човек, който е роден и живее тук, винаги гласува на избори, на който му пука и не се страхува да каже какво мисли. Няма значение, че може и да не мисли като останалите. Или да греши.

Да, искрено и лично е, макар да не става дума за любов.

За нея – в следващия текст.

(Видяно 315 пъти)