Предполагам, ви се е случвало, уважаеми читатели, да ви се навържат в главата картинки и думи (текстове), които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но стоят в съзнанието ви в опасна близост и се опитват да ви кажат нещо. И винаги идва момент, в който картинката се прояснява. Макар невинаги да разбираме, че е резултат от онова странно натрупване.
Така ми се навързаха тези дни няколко събития:
Изгониха от състезание Джокович заради неволен удар с топка по една от съдийките;
Публикуваха снимка на две испански принцеси – тийнейджърки, които отиваха пеша (и без охрана) на училище;
От прокуратурата излъгаха, че онова изслушване в ЕП на официални български представители било по тяхна инициатива;
Премиерът нарече протестиращите мафия;
Кметът ни спечели 5-ти мандат.
Тука, предполагам, някои от четящите ще решат, че съм изперкала. Не, не съм.
Просто имайте малко търпение!
И … святкаха тези събития известно време в съзнанието ми, докато един ден дойде развръзката. Поводът беше съобщението, че са осъдили Веселин Марешки на 4 години затвор за рекет, изнудване и други подобни „приятни“ инициативи и занимания. Новината бе приета от аудиторията със смесени чувства. Повечето от гражданите, предполагам, се ядосаха. Защото, как може в една демократична държава такъв човек да е зам.-председател на парламента?! Друга част изобщо не повярваха, че подобна персона ще влезе в затвора. А трети – се смяха от сърце. Ами то, донякъде е комично това положение. Премиерът нарече протестиращите мафия, а то нейни видни представители май не са на площадите, а на друго място. Отделен въпрос е, как може да си позволиш да кажеш подобно нещо. То не бяхме прости, не бяхме тулупи, сега и мафия ни нарекоха.
Да, да, и аз съм там.
И тъй като вече месеци наред сме в полезрението на европейските институции и медии, а оттам взеха да излизат обезпокоителни неща, в ЕП ни организираха изслушване, което, както се разбра, съвсем не беше „приятелски огън“. Напротив! Обаче от нашата прокуратура съобщиха, че мероприятието било по тяхна инициатива. Че ни лъжат всеки ден, знаем, дори свикнахме. Но да се изправиш с лъжа срещу европейска институция вече е извън сферата не само на нормалното, но и на налудничавото. Да не говорим, че на това изслушване отидоха само заместници. И това е ясен сигнал, който означава: „Не ни пука! Гледайте си работата!“
Да, ама Не! И ни слетя поредният резил.
Добреее, ще кажете, а другите картинки. Двете принцески-сладуранки отиват на училище не с мерцедеси и бронирани ролс-ройсове, а с краченцата си. Ще кажете: това е просто PR! Всъщност е важно послание: И ние сме хора като вас, макар и родени с привилегии. Скъпите коли, многобройната охрана и надменността очевидно са атрибут основно на българския политически елит. Вижте нашата председателка на НС, след онази унизителна публична квалификация (бих я нарекла непростима обида и петно за цял живот), как продължава да пори вълните с изяви, публикации и интервюта, които още повече я принизяват. Тя наистина ръководи най-важната институция в държавата, но осъзнава май само привилегията. А тя взе да й се привижда като рождено право.
За разлика от онези малки принцеси.
Що се отнася до Джокович. Нарушението му е неволно, но въпреки това той беше сурово наказан. Защо ли?! Да кажем, че такива са правилата в тениса. Непремерени емоции и изблици са възможни във всяка човешка дейност. Та, нима не ви се искало понякога да насметете някой колега, шефа си или изнервящ партньор?! Ама, нали знаете какви ще са последствията?!
И накрая, да отчетем пресечната точка на коментираните събития. Правилата, контролът върху спазването им и моралът. Изглежда простичко. Има правила, облечени в различна форма – повечето се наричат закони, включително Божии. За да се съблюдава спазването им пък има институции!
А за да се тегли чертата – кой крив, кой прав, има съд!
Обаче! Тъй като няма как да се наблюдават всички човешки дела, съществува едно друго правило, което се нарича морал. Това е вътрешната законодателна система на всеки един от нас (сам си си следовател, прокурор и съдия) – сложна система, която тръгва от семейството, минава през образованието, а после се дооформя в житейския ти път.
Разбира се, между нас няма светци. Всички грешим и се учим (или не). Но това, което необратимо ни дърпа надолу, е примерът, който ни се дава. Ако законът и правилата не важат с пълна сила за нашите първенци, какво остава за другите. Тогава за съжаление се задейства точно онова правило, което ни обрича. А то гласи:
Щом вие така, и ние така!
Ще кажете: А това за кмета?! Признавам, че го вкарах като тема, за да не заспите от скука. И все пак, дължа кратък коментар. Поведението на нашия градоначалник в тези тежки времена е наистина показателно, дори бих казала удивително. Няма го! Почти изчезна от ефир. Мълчи си. Е, от време на време изпраща някой поздравителен адрес или се появява на някое спортно събитие. Но на фона на ярките национални събития той сякаш не съществува. А това, уважаеми читатели, както е известно от недалечната ни история, се нарича … снишаване. Като мине бурята, пак ще яхнем коня.
А за петия (вече наистина исторически) мандат, какво да кажем … Може и да се случи! Ако Пазарджик не издигне силен и уважаван кандидат, ще си кметува, докато си иска.
А аз ще продължа да си пиша и да се заяждам с неговото и техни „величества“.
За радост и смях на бъдните поколения!