Ще се „видим“ след изборите, написах в последната си публикация в блога и почти два месеца не написах нищо. Защо ли? Убедена съм, че само минимална част от тези, които отиват до урните, не са направили избора си още преди началото на кампанията и очакват да видят и чуят кандидатите, за да решат. Възможно е и да греша. Но поне аз не познавам такива хора – без значение дали са приятели, познати, роднини и всякакви други, случайно, или не, срещнати. И смятам, че един месец кампания е много. Беше тъжно, дори тягостно, всяка вечер да изхвърляме купища листовки от пощенските си кутии, защото не те определиха решението ни. Нито лозунгите, нито вдъхновените пози, нито драстично коригиращите, красотата на кандидатите, програми. Но … разни хора, разни идеали, разни мнения, избори и решения. За мене обаче това бе огромен обществен ресурс, хвърлен на вятъра!
И ето ви един първи, много красноречив, пример за това дали си е струвало харченето (дето се казва, десет минути след изборите). Общинските ни съветници не могат да си изберат председател дори след три опита, защото едни лица все не успяват някак си да пуснат валидна бюлетина. Леле! Мъка! Това как да го определим? Като образователно и интелектуално ниво или … Може би просто са се объркали хората?! Знаем, че не е така. Станахме свидетели на спектакъл, който не можем да определим дори като драматичен, защото е по-скоро е фарс! Ами, заслужаваме си го, нали ние си ги избрахме.
И ме питаха някои хора, едни искрено, други ехидно:
Ти не отиде ли в щаба на победителите да пиеш шампанско с тях? Толкова години бившият кмет (бедничкият!) беше обект на твоите закачки, ирония, сарказъм и подигравки (аз пък, съответно – на гневни реплики, псувни, клетви и закани). Ще го кажа само един път. Радвам се за победата на този млад, симпатичен, образован и много обещаващ млад мъж. Да, гласувах за него и му пожелавам успех. Но не очаквайте от мен фанфари. Още по-малко славословия, хвалебствия, ласкателство, угодничене и сервилност. Те ме отвращават! Но пък изобилстваха тези дни в социалната мрежа. Някои хора хич, ама хич нямат срам. Забравиха къде и при кого са били вчера и сипеха звезден прах и блясък около победителите. Дори се завъртяха на не знам колко си градуса (колкото трябва, всъщност), за да се впишат в техния лагер.
Бедни, бедни, кмете Куленски, представям си каква навалица е сега около теб – за длъжности, постове и „топли“ местенца … И ще си позволя само един съвет.
Пази се от ласкатели, търгаши и лицемери!
Дано успееш! А ще успееш, ако в екипа ти има почтени и безкористни хора – видяхме, че са млади, умни и красиви. Дано са и верни!
И пак да кажа защо не написах нито ред в мрежата по време на изборите. Ами, нямаше какво да кажа. Ненавиждам агитацията (рана от комунизма) и уважавам хората, които могат да мислят и взимат решения сами. И е работа на кандидатите сами да представят позициите и плановете си, доколкото изобщо ги имат и смятат да ги реализират. Клакьорите по-скоро вредят. Тези яростни спорове и обиди според мен бяха безпредметни. Доскорошни приятели, добри познати, колеги, роднини, съседи така се изпокараха, че едва ли скоро ще си простят. Но! С ръка на сърцето признавам, че при мен тази позиция е резултат от години житейски опит – поизмъчена и поизстрадана, но категорична. Така че, вероятно всеки трябва да мине по своя път и да се поучи от грешките си.
Проблемът е, че някои удрят все в една и съща греда.
Не написах нищо и за грандиозното откриване. Какво беше това наистина?! Откриха просто една градина, в която трябваше да са заложени символи като мир, приятелство, разбирателство между народите … и вечен огън май имаше (за откриването). Нека, нека се радват хората, няма лошо! Но толкова шумотевица, светкавици и илюминации, поне на мен, ми дойдоха много. И то на каква цена!? Както съм казвала и друг път: Всичката пара на свирката! За тези пари една велосипедна алея да бяха направили, кварталните градинки да бяха подновили и поне 10-тина тротоара, та да заприличат наистина на тротоари, че са като лунни пейзажи. Признавам, че съм зле със сметките, но за мен това са страшно много пари. И ако наистина, както казват по-осведомените, Общината е затънала в дългове, то тогава как го позволихме?!… Но, както се казва в такива случаи: Минало-заминало. Дано поне има и бъдеще.
Най-добре да забравим препирните и да погледнем оптимистично напред.
За предишния кмет повече няма да пиша. Той беше толкова години наш градоначалник, защото ние така решихме, и направи, каквото направи, защото ние го позволихме. Сега да се оправдаваме, че не ние, други са виновни, е безполезно и късно. Какво, защо и как наистина се е случило през тези години, някой някъде сигурно знае. А ние можем само да предполагаме и да се караме кой е по-осведомен. Докато институциите не заработят в полза на хората, а не в полза на една или друга партия или определени лица, колкото и да се караме, нищо няма да постигнем.
Крадците ще бъдат на свобода, лъжците и манипулаторите – на почит, а лицемерите ще се изявяват като аристократите на нашето време. Защото те винаги знаят в каква роля да влязат – и при хубаво време, и при буря, макар и в чаша вода.
Само че в тази вода ние можем да се удавим, докато се забавляваме с онзи спектакъл или с други подобни, които ще позволим.
Ние, не някой друг.