Съвсем сериозно, официално и отговорно заявявам, че отказвам да използвам изкуствения интелект (ИИ), както и всичките му производни и създания, докато съм жива. Е, то е ясно, че няма да е дълго, ама … колкото – толкова. То сигурно и на баба Марче от Горно Нанадолнище също й дреме на жилетката за него, ама мотивите й може би са други.
Няма да навлизам в подробности по темата “Какво е ИИ и има ли той почва у нас?!“, тъй като е ясно, че хората, които ще си направят труда да прочетат този текст, нямат нужда от разяснения. Но все пак с няколко думи – елементарно, простичко, дилетантски и от сърце. Изкуственият интелект събира всичко, създадено от естествения интелект – свързва, навързва, комбинира и произвежда резултата, който търсим. Точната дума (май) е генерира. Разбира се, поне засега за това ни е нужен компютър. Но един ден … Един ден ТОЙ може да тръгне и по улиците! Колкото смешно, толкова и сериозно. А за какво всъщност ни е нужен?! Това, според мен, е въпросът на въпросите. Много би ми се искало да кажа, че изкуственият интелект е нужен най-вече на онези, които нямат естествен, ама не, не е толкова просто. И тук ще дам най-простичкия възможен отговор.
Нужен ни е ЗА ПОВЕЧЕ и за ПО-БЪРЗО.
Имаме си всичко, дори в повече, отколкото ни е нужно, но то никога не ни стига. Защото в човешката природа е заложено винаги да искаме повече. Сигурно ще кажете, че благодарение именно на тази потребност човечеството е постигнало грандиозен напредък и е там, където е. Отделен въпрос е дали това ни харесва. И дали ако сме направили огромни стъпки в научно и техническо отношение, нашите ценности и чисто човешки добродетели не са се загубили по пътя?! Заприличали са на сенки и се виждат само на ярка светлина. Но няма как да е иначе. Всеки успех, всяко постижение и всеки прогрес си имат цена. И я плащаме всички ние, искаме или не. Едно време за една справчица само ходехме в библиотеката. Сега за това време ще направим поне 30 такива, при това по-обширни, от повече източници и представени от различни гледни точки – някои достоверни, други донякъде, трети – хич.
Така първо се появи проблемът с избора на източника.
Но и затова имаше информация в мрежата – как да направим правилния избор. После се появи опасността от манипулация – някои източници съвсем съзнателно изкривяваха информацията, преследвайки определена цел. Но дори за това се намираха съвети в мрежата. Обаче! Дойде моментът, в който започнахме да се съмняваме във всичко. Ами, гледаш как някой много важен ти говори от компютъра. А после се оказва, че не само не ги бил казал тези работи, ами и не бил той. Ако не беше трагично, щеше да е забавно. Как да разберем и кой да ни каже!? Така, съвсем закономерно, направихме следващата стъпка – ИИ като „пътеводна светлина“ в живота ни. Ще ни казва всичко и ще ни спестява търсене, лутане в мрежата, преценяване на информацията и най-вече време. Защото всички много бързаме! Но, повярвайте ми, това е малкият дявол. А големият е, че ни „спестява“ и мисленето. Действията на онези малки сиви клетчици направо стават излишни. Знам, че звучи дилетантски, но за мен е важно да го кажа. Все още се доверявам на знанията, опита и мисленото си и не искам някой да го прави вместо мен.
А какво общо има това с изборите?
За всички ни е очевидно, че по-вяла, безинтересна и скучна кампания досега не е имало. Вече накрая кандидатите се активизираха, лицата им грейнаха от плакати, дипляни, флаери, листовки и напълниха пощенските ни кутии, които вече никой не отваря, защото не получаваме писма. Напълно излишно усилие и разход, особено ако е с обществени средства. А в огромна част от случаите Е. Да не говорим за билбордовете. Тези лица наистина ли мислят, че с тях ще повишат резултата си?! Чак не ми се вярва. Аз поне се забавлявам като чуя някой гражданин да пита: Този пък кой е?! Отново излишен разход.
И не разбирам защо, след като е ясно, че подобен вид кампания се изтърка и ни отегчи до смърт, продължават да го правят?! Сигурно, защото така е по-лесно. Какво искаме, да се изтъпанят в някое ТВ студио с някой друг като тях, който току-виж се оказал по-умен.
Хич не им трябва!
В интернет и социалните мрежи вече се посъбудиха. И най-често ни уведомяват как отишли някъде, срещнали се с някого и му обещали да направят туй-онуй. Ама, … кой да им вярва? Пък и хората, които отиват на тези срещи, са там или по партийна заръка, или от скука. Други пък, по-модерни, кандидати направо ни говорят от компютъра. Често клиповете имат за фон жизнерадостна музика, звездички и пеперудки летят по екрана, „силни“ послания завършват агитацията … Не става така! Не може между изборите хич да не си се мернал сред хората, които сега агитираш, или да си се мернал, колкото да откриеш някоя сграда (след ремонт), или пък още по-абсурдното – да се изкиприш на някоя трибуна, разбутвайки останалите, та да си на първата редица (видях го съвсем наскоро) и да искаш пак да гласуват за теб
Че ти какво направи за тези хора?!
Колко пъти се срещна с тях, колко малки градчета и селца посети, за да видиш как живеят там, какви проблеми имат, щастливи ли са, или страдат заради решенията на такива като теб. Поне на един човек в нужда помогна ли чисто човешки, без да го покажеш по новините или в интернет (това ми е най-противно)? Защото кампанията всъщност трябва да е между изборите. И не, не става нито лесно, нито бързо, но нека поне веднъж опитат.
Вероятно някои от вас, уважаеми читатели, ще кажат, че всичко това изобщо не ги интересува, защото гласуването няма никакъв смисъл на фона на купения вот и фалшификациите, които съпровождат изборите. Съгласна съм, обезсърчаващо е. Но нали не могат да купят всички ни?! Не могат да фалшифицират всичко!
Колкото и наивно да звучи, аз вярвам, че силата все още е в нас!
А на онези, които винаги си остават вкъщи, защото „просто няма смисъл“, бих казала, че са идеалните бъдещи клиенти на изкуствения интелект. Колкото повече стават те, толкова по-силен ще става той. Защото всичките им оправдания за това, че не гласуват, всъщност са внушени. Нещо повече – откровено манипулирани! Трябва само малко да помислят.
Аз ще гласувам. Пак. Нямам нужда нито от кампания, нито от разяснения, още по-малко от агитация. През цялото време (между изборите ) наблюдавам какво се случва, чета, слушам, гледам, анализирам и … мисля.
Без помощта на изкуствения интелект.
Само с естествен.