Отрова

Публикувано от: | 30.01.2020

Гледам новините от Китай и се сещам за един стар филм «Зараза». Тогава ми се стори много страшен, направо ужасяващ. Филмът разказва за зараза, която убива масово. Огнището е локализирано в малък град, заварден от армията. Никой не може да го напуска, хората седят по домовете си и чакат да умрат. Когато го гледах за първи път много се ядосах, че изобщо правят такива филми. Подобна реалност ми изглеждаше невъзможна. Бих могла да дам и други примери, които звучат като пророчества за бъдещето! И макар предсказанието за края на света да не се сбъдна, се сбъдват други. Умни хора (екипи) внимателно анализират миналото и настоящето ни и правят смели прогнози за бъдещето. Те обаче моментално биват отхвърляни от алчните прагматици, които управляват света, като невъзможни, абсурдни, дори комични. Защо ли?

Сутрин сипвам вода в каничката си за кафе и се питам какво ли има в нея? Като отивам на работа и вдишвам «свежия» утринен въздух, усещам миризма на дим и бензинови изпарения, а при по-дълга разходка, в устата ми сякаш хрупа пясък. Вглеждам се в обедното си меню и се питам от какво още да се откажа –

по-малко храна – по-малко отрова.

Отпивам вода от пластмасовата бутилка (защото вече не смея да си наливам от чешмата) и си мисля колко ли време тази вода е преседяла в бутилката. Нали и пластмасата се разтваря!? Вечер отварям широко прозореца, за да проветря жилището си, но веднага го затварям! Знаете защо. Излизам на терасата да изпуша една цигара (не го правете!) и се вглеждам в ужасяващата картинка на кутията. Какво лицемерие! На фона на всичко останало, някой се е загрижил за здравето ми и предупреждава, че това ще ме убие. Ами … да повторя «ужасните» думи на един гаден пушач като мен: Поне да избера от какво да умра!

Всъщност, не правя нищо от това!

Защото, ако непрекъснато мисля за това какво ни убива, ще се побъркам. Но от друга страна няма как да игнорираме един толкова простичък въпрос: В какво се превърна животът ни! И защо? Ще започна отзад-напред – елементарен отговор на простичкия въпрос «защо?»:

От алчност – най-мощната движеща сила в света.

За съжаление, тя го вкара във възможно най-лошия сценарий и го води към гибел. Няма да навлизам в дебрите на световните корпорации, икономики и бизнеси. Не ми е по силите. Но ще дам няколко примера от нашата действителност. И те няма да прозвучат като новини от последния час.

София се задъхва от мръсен въздух, ужасяващ автомобилен трафик, пренаселеност и агресия. Управниците уж взимат мерки, ама по-скоро се надяват  на дъжд и вятър, отколкото на резултати от мерките си.

Просто, защото са закъснели.

Перник умира от безводие! Как живеят тези хора толкова време без вода, не знам. Но пък каква управленска и политическа арогантност видяхме покрай обясненията за тази криза – неописуема! Срам ме беше да ги гледам как се гънат. И лъжат! Ужасни, безсмислени, скалъпени, тъпи лъжи, на които дори те не вярваха. Цял язовир изчезна пред очите на десетките отговорни институции и никой нищо не забеляза. Дали?!

Мисля, че основната причина за всички тези явления може да се определи само по един начин: Безнаказаност! Знаеш, че каквото и да направиш, никой няма те пипне. Е, може при лош късмет някоя «гадна» медия да се натъкне на деянията ти, ама ще се случи на единици. Така че – спокойно!

Снощи гледах един заместник-министър, облажил се от къщите за гости. Той възмутено (и много артистично) питаше как може дори да си помислят, че ще направи такова нещо, след като при една проверка веднага ще го заковат. Моментално му отговарям! Направил го е …

Направили сте го, неуважаеми управляващи

и други подобни безсъвестници,

защото не вярвате, че някой ще ви провери и ще ви потърси сметка за лъжите и кражбите! Никоя ваша далаверка или престъпление няма да бъдат наказани, защото институциите бдят над вашия комфорт! Не над нашия! И ако все пак късметът ви изневери, хванат ви по бели гащи и много се разшуми, най-много да ви поискат оставката. Ама, придобитото си остава за вас! Заслужили сте си го, защото сте работили «в полза на обществото». Просто се скатайте за известно време и може звездата ви отново да изгрее!

Всичко това, макар и не публично казано, беше публично чуто! От всички. Ама … и на това махнахме с ръка!

А Пазарджик?! Какво да кажем за любимия град – Раят на Земята. Подухне ветрец, издуха отровите! Завали дъждец и всичко светне. Не ни сполетяха нито наводнения, нито безводия, нито пожари. (Може би заради мъдрото общинско управление?!) Сигурно си казвате: Пепел ти на езика! Ще се присъединя към вас: Дано Господ ни пази, че няма кой друг. Обаче! Питаме ли се защо въпреки невероятния ни късмет досега, ние също дишаме мръсен въздух, пием лоша вода, трафикът е побъркващ, а легендарната ни река едва шава с водичка, колкото селска вада. А и вече е отровена?!

Няма как да има Рай по средата на Ада.

И той не е само в Австралия, Китай, София или Перник, а може би вече и при нас – в нашия град и на нашата улица. Само че ние го назоваваме по друг начин, за да сме спокойни. И защото си мислим, че всичко това на нас просто не може да се случи! По никакъв начин! А когато разберем, че както и да наричаме подобни явления, това не променя тяхната същност, ще бъде късно. Просто защото съсипахме всичко – и земята, и въздуха, и водата. И всеки един от нас има принос за това. Ние с вас, невинните –  най-вече с незаинтересованост и безразличие.

И с право ще попитате: А решенията?!

Ясни са отдавна! Но Те не искат и да чуят за тях. Защото това ще намали печалбите им. За това става дума – за пари, за много пари, за огромни печалби, за живот на богоизбрани и безпределна алчност – най-страшната отрова!

Може да караш и по-скромен автомобил, да се храниш с по-простичка храна и то не някъде, където надценката е 300 процента, да не ходиш на чак толкова лъскави курорти, да си купуваш по-евтини дрешки, защото е важно как изглеждаш и как ги носиш (нарича се стил), а не дали са Версаче и Армани.

Може … за нас. Но не и за тях!

Защото се мислят за безсмъртни. Защото имат власт, пари и “заслуги”!

И понеже ние им ги дадохме,

Няма невинни!

 

(Видяно 582 пъти)