„Принос“ към теорията на Черните дупки (По изборите)

Съществува една сфера на знание, която колкото ми се опира, толкова и ме омагьосва – физиката. В училище не блестях със знания по предметите от природо-математическия цикъл, но вярвах, че лека-полека ще наваксам. Ама, не. И дойде време да нагазя малко по-надълбоко в тази наука  – Теория на относителността, Черните дупки, сингулярността, хоризонтът на събитията, гравитацията, паралелните реалности и куп други нереалности. Завладяващи текстове, които те оставят без дъх, но са ужасно трудни за разбиране. И понеже при дилетантите става бавно, отнесох се. Ами, това е. Нямаше време за писане, защото отиде за четене (като обяснение и извинение за огромното закъснение на текста този път).

Вероятно ще кажете: Откъде тръгна, накъде ли ще я подкараш?! Така е, така е, познавате ме. Ами, да кажем, че търся смисъла на всичко. Животът ни така се усложни и обърка, че все по-често търсим отговорите на невъзможни места. Може пък да са там някъде, в Космоса, в тази толкова прекрасна и загадъчна Вселена и в законите, които я движат. А каквото се случва горе, се случва и при нас. Като изключим черните дупки, защото там познатите ни закони не важат. И … няма светлина.

Но да си дойдем на думата. Изборите, разбира се.

Местните избори са най-голямото събитие, което се случва в провинцията (и малка, и голяма) на всеки четири години. Защото в столицата се случват и много други неща. Но в наше село най-важният въпрос е кой ще стане кмет. Разбира се, важно е за онези около 50 процента, които гласуват. По мои прости (напълно фриволни) сметки, от тях само 10-тина процента са хора, които наистина мислят, четат, интересуват си, вникват в нещата, преценяват внимателно и гласуват за най-добрия от кандидатите. Знаят, че животът им на това място и в тази общност зависи и от това кой управлява публичния ресурс (техните пари). Други 20 процента, според мен, са обвързани по някакъв начин с настоящия (по принцип говоря) кмет – кой с бизнес и далаверки, кой със семейни, роднински, приятелски и други подобни отношения (назначения). Там мърдане няма –

или трябва да го изберем, или ще мрем (условно казано).

Такааа. Остават 20 процента от гласуващите. За тях малко се колебая как да ги разпределя между купен вот и наистина одобряващи, затова да ги разделим наполовина. И мога да ви дам пример от Пазарджик. Няколко мои познати (жени) толкова харесват настоящия кмет, че биха влезли в бой за него. Е, две-три са, ама ги има. Признавам, че с тях си говоря само за парфюми, бижута и обувки. Така че тази категория (влизам пак в хипотезата по принцип) реално съществува. За купения вот какво да кажем, всички знаем, че го има, ама никой не го е виждал. Не иска, де. Приемаме го за необходимото/банално зло. Дали са 10 или 15 процента няма как да знаем, но не са по-малко. Ще кажете: Как може така да го подценяваш, нали точно този вот накрая определя победата?! В огромна част от случаите – да, или поне досега е било така! Ама, мисля, че това е по-правилната позиция. По-добре да го подценявам, защото онези, които го надценяват, не излизат да гласуват. Демотивират се.

Всъщност, точно заради тези 50 процента негласуващи написах този текст.

Ще започна с „най-невинните“, тези, които просто ги мързи да отидат до изборните секции. Или им вали, или им пече, или е паднала гъста мъгла, или духа, или е топло, студено, та и двете … Ако пък нищо от това не е налично, се е наложило да пътуват, за да видят някой забравен роднина, болен приятел или да свършат някоя работа. Само дето никога няма да си признаят, че ги мързи. Не само за това, за всичко ги мързи. И най-вече мразят да мислят.

Друга част от тези негласуващи наши сънародници/съграждани – точно обратното,  хиперактивни са. Те много обичат да разпространяват конспиративни теории, дочути или самоизмислени и да громят различните от тях, най-вече съзнателните, отговорни и работливи съграждани (роднини, познати, съседи), които постигат всичко с ум, знания и упорит труд. Те са им най-омразни. И понеже онези, успелите, гласуват, те пък – няма.

Още по-зле става, ако започнат да ги агитират. Не го правете!

От този тип познавам повечко. И някои от тях хич не са лоши хора, ама непрекъснато ги е яд на някого и сипят огън и жупел. Защо еди-кой си бил успял, без изобщо да го заслужава, а те – не. Не и не! Другите са им виновни за всичко. На тях ще кажа нещо простичко. Късметът си е късмет – или идва, или не. Но ако нямаш акъл, ако не си активен, не бачкаш здраво, не се бориш, не падаш и не ставаш отново и отново, там ще си останеш – в лоното на собственото си самосъжаление. На тях им е все едно кой е кмет и кои са общински съветници. Та, с какво това ще промени живота им?! Е, аз не се наемам да им обясня.

Има обаче и една трета категория гласоподаватели, чиито профил е много сложен. Това са онези добри, работещи и борещи се хора – обикновени, като мен и вас, които са загубили вяра във всичко.

Кой да ги съди?! То и аз често съм на ръба.

Те просто не намират Човека, за когото си струва дори да станат от леглото. Всеки от кандидатите носи за тях някаква тежест – съмнения за корупция, непочтеност, прескачане от партия в партия, съмнителен бизнес, нещо в семейството, жената, любовницата, бащата, лелята, дядото, бабата … Все нещо ги отблъсква. Разбираемо е – няма идеални хора. И ние не сме. Но има разбираеми тежести – грешни решения, нещастни съвпадения, емоционални криввания   –  простими неща. А как да разберем кои са те? Ами, първо кажете на себе си какво бихте си простили и какво не. Но ако все пак не сте попадали в ситуация, заради която е трябвало да вземете трудни (та и често погрешни) решения, ако животът не ви е предлагал сладки изкушения, на които да не можете да устоите, или сте предали някого, но сте забравили, ако за вас никога „пътят към Ада не е бил постлан с добри намерения“ и още много … разчитайте на своя интелект и интуиция. Те ще ви покажат правилното решение. И мислете!

Защото оказва се (и го казвам с почит към физиката), смисъл на всичко просто няма. Всичко за всекиго е различно.

Но ако все пак има нещо, което въпреки различията ни прави общност, това е …

Светлината.

И отвън, и вътре в душите ни. И само от нас зависи тя да не се превърне в мрак.

Да го наречем светлина.

И да се окажем в Черна дупка.

PS. С почит към Стивън Хокинг