В
се си мислех, че повече няма накъде – с неразбориите в държавата, с безсилието на институциите, с катастрофалното ниво на интелигентност на водещи в управлението личности, с унижението, на което е подложена съдебната ни система, с мълчанието на медиите, с примирението сред обществото ни … Но! Оказва се, че винаги може още! Да започваме и завършваме деня със скандали, а на другия ден да ги продължаваме, задълбочаваме и развихряме. И после – да потъват. Като предишните и като по-предишните. Услужливо да забравяме, да се снишаваме, да повдигаме рамене (какво ли зависи от нас?) и просто да си гледаме работата – нали тя ни храни – пък нека другите се оправят.
До скоро мислех така. Докато не чух онзи кошмарен аудиозапис,
за който се твърди, че е с гласа на нашия премиер. Ще си позволя кратък коментар, но само на реакциите, не на това дали е достоверен, или манипулация. За това си има органи, институции и експерти.
Записът наистина е потресаващ и дотолкова вулгарен, че дори да принадлежеше на най-обикновен български гражданин, може да бъде определен само по един начин. Но аз ще се въздържа да го направя. Въпросът обаче е защо хората масово повярваха в автентичността му и напълниха медиите и социалната мрежа с думи на възмущение?! На първо място, защото всички знаем, че нашият премиер така си говори, има този маниер, макар и (поне досега) не в тези крайности. И „музиката“ е същата. За фактите да не говорим. И отношението към жените също (в случая една конкретна). Но най-впечатляващо в цялата история, уважаеми читатели, е реакцията на главния персонаж. Нормално би било той да изригне от гняв и да поиска проверка на всички нива, с всички методи, начини и способи. Но не! Той първо отрече (няма и как да признае), а после и допълни, че
„лоша реклама няма!“
Изключително интересна реакция. Ще се спра именно на този момент, защото и друг път сме го чували: Няма черен PR, няма лоша реклама – и то от умни хора. Не знам откъде са го научили, може би от някои високоплатен експерт, който взима баснословни хонорари за безценните си съвети (и съответно си купува хубави къщички). Аз обаче ще им кажа, дори без пари (и разбира се, съвсем непрофесионално), че според мен грешат.
Ето ви пример – една автентична история (както се казва, по действителен случай). Две световноизвестни фирми/марки, горе-долу по едно и също време влизат в изключително неприятна ситуация, свързана с дефекти в продукцията им. Да уточним, че става въпрос за минерална вода и козметичен продукт за деца. Едната марка в продължение на месеци категорично и яростно отрича и дотолкова затъва в лъжи, че накрая стига до тотален срив в доверието на потребителите. И забележете: През цялото време продуктът се продава на пазара и създава проблеми. Другата, без да се мае, моментално изтегля изделието си от пазара, извинява се на потребителите, плаща рекордни обезщетения, след което, съвсем предвидливо, изчезва за известно време от общественото внимание. Какъв е резултатът?! Втората фирма още е на пазара и още е световноизвестна марка. А другата?! Вече е само негативен пример от учебниците по PR и реклама. Защото поуки има и за двата сектора.
Толкова за „Лоша реклама няма“. Има! Не само има, но може и да те унищожи.
Все пак да не забравяме, че преди лошата реклама са лошите решения, неправилните реакции и лъжите. А над всичко това стои един, не знам как да го нарека: слоган, лозунг, девиз, мото. И то звучи горе-долу така: Ще правя, каквото си искам! Ще говоря, каквото си искам! Никой не може да ме накаже! Познато, нали?! Не само го преживяхме, но и дълги години се „радвахме“ на подобна управленска философия. И още не можем да се излекуваме, защото страхът ни направи половин хора.
Две думи за отношението към жените (и една конкретна жена). Никога не съм намирала дори едно нейно качество, което да предполага толкова висока оценка, та да заеме един от най-високите постове в държавата. Но да речем, че това не е моя работа. Всеизвестно правило е, че по отношението на мъжа към жената можем да съдим не само за това какъв мъж е всъщност, а и какъв човек е. Пропуснал ли е първите 7 години, джентълмен ли е, или простак, силна личност или слабохарактерна мижитурка. Познавам немалко прекрасни мъже, които доказват това правило всеки ден. Защото за тях жената е тяхната майка, съпруга, сестра или дъщеря. И те пренасят това свое отношение към другите жени. Научили са, че жената заслужава уважение и любов. Тя е основата, тъканта на живота.
Пък, който не го е разбрал, нека се замисли.
Но! Когато една жена стигне до високо административно и управленско ниво, вече влиза и в друго качество. Тогава тя също може да бъде критикувана и разпердушинвана, ако заслужава това. Обаче не като жена, а като администратор, политик или управленец. А за да направиш подобно разграничение се иска малко акъл. И повечко интелигентност.
Накрая държа да се върна към първия абзац на този текст, защото остана нещо недоизказано за институциите и хората. За корупцията, беззаконието, лъжите, манипулациите, премълчаването, снишаването и други подобни „добродетели“ на съвремието ни. Много държа да уточня, че има изключения. Абсолютно вярвам в това! Честни и неподкупни съдии, безкомпромисни прокурори, самоотвержени полицаи, служители в институциите, на които все още се крепи абсурдната ни държава … и още, и още. А за честта на пишещите и говорещите пред камера, нека кажем – има и журналисти, наистина смели и честни – и пред обществото, и пред съвестта си. Поклон и пред тях! Ще кажете: Къде са, че не ги виждаме?! Ами, огледайте се! Навсякъде са.
Повярвайте им и ги подкрепете!
Защото са в опасност – както от „вниманието“ на силните на деня, така и от изчезване. И най-вече от собственият ни инстинкт за оцеляване чрез превиване на гръб, целуване на ръка и примирение. Нямате ли усещането, че сякаш само те ни крепят вече – тяхната позиция, смелост и служба в името на доброто и истината. Ще кажете: Думи, думи, думи! Така е. Но нека не забравяме, че думите са следствие на мисълта. А след тях идват делата! Виждаме го всеки ден – и за добро, и за зло.
И ще си позволя да завърша с думите на една прочута героиня от любим роман – Елизабет Бенет („Гордост и предразсъдъци“), която на оправданието на благородния мистър Дарси, че не може да общува с хора, които не познава, му казва: Упражнявайте се!
Това ще кажа и аз на любимите си читатели, а и не само на тях. Казвам го и на онези, които ме ненавиждат, ругаят и пак ще ме докладват тук-там.
Упражнявайте се!
Да мислите всеки ден, не само понякога.
Да се противопоставяте, когато ви унижават.
Да потърсите и намерите смелостта си.
Да повярвате в силата си.
И да не губите надежда.
Защото този свят не свършва с нас.